Замълча, запали цигарата си и дръпна дълбоко. Главата й се завъртя. И не беше просто заради комбинацията от алкохол и никотин. Внезапният спомен за Хю я извади от равновесие и повлече след себе си нов поток от спомени.
— Днес щеше да бъде втората ни годишнина — промърмори, като си припомни как на Нова година през 1997-ма те преспаха за първи път. Сепна се. Какво си мислеше за Хю? Преди броени минути беше опиянена от щастие и вълнение; а сега беше завладяна от чувство на тъга и съжаление.
— Мислиш ли, че съм луда?
От банята долетя вик.
— За кое? Че почти две години излиза със смотан задник или че ще се обвържеш с най-сексапилния мъж след Джордж Клуни?
Франки не се сдържа и се усмихна.
— Значи не си изненадана, че с Райли се женим?
— Е, малко е бързо. Но единственото нещо, за което съжалявам, е, че нямаше моминско парти. Можеше да се появиш в изискана рокля в Клаудсбар. Щеше да падне истински смях.
Франки потрепери при мисълта за най-популярния бар в Лос Анджелис, препълнен със супер модели и филмови звезди. Там външният вид беше всичко. После се опита да си представи себе си сред тях. Не можеше и слава богу.
Вратата на банята рязко се отвори, за да разкрие Рита, седнала на тоалетната чиния.
— Виж, няма значение какво мислят другите, животът е твой, решението е твое. — По някаква причина Рита винаги започваше да философства, когато бе обърнала няколко чашки повече, и обожавайте с часове да споделя своите мъдри бисери. — Погледни мен, дойдох в Ел Ей, за да опитам да бъда актриса. Аз — холивудска актриса! — Усмихна се вдъхновено, виждаше се в ролята на Трейси Потър, която започваше да играе след няколко дни. — Всички мислеха, че съм се смахнала, но на мен не ми дремеше. Добре, имаше риск. Но какво имах да губя, ако всичко се объркаше? Привлекателна работа? Разбита стара кола с протекъл радиатор. Онзи мизерен апартамент под наем. — Направи гримаса. — Но извадих късмет. Взех правилното решение. Погледни ме сега.
Франки я погледна. Пияна като казак, с бикини около глезените, Рита беше с очна линия, размазана по половината й лице, и държеше ролка тоалетна хартия в едната ръка. Катрин Зита Джоунс, пукай се от яд и завист…
— Животът е просто едно голямо казино. Всичко е риск. Няма гаранции. Но ако искаш нещо достатъчно силно, бори се за него. Ако щастието ти зависи от него, нямаш друг избор, освен да заложиш и да следваш сърцето си. Живей за мига! Ако не го направиш, винаги ще се чудиш какво е можело да бъде. — Вдигайки бикините си, Рита се изправи малко по-рязко и се подпря на стената за опора. — А и в крайна сметка, ако не се получи, винаги можеш да се разведеш. Безумно лесно е, виждала съм рекламите. Трябва само да набереш един номер и после да следваш указанията: натиснете 1, ако имате деца, 2, ако имате обща ипотека, 3, ако…
— Добре, добре, схванах идеята. — Франки се усмихна и поклати глава. Беше чувала за пица по телефона, но развод? Вероятно дори пускаха брошури с промоции в пощенската кутия: „Разведи се веднъж, вторият път — на половин цена.“. Като пропъди мисълта, тя се вдигна от леглото и отвори малка бутилка минерална вода от минибара. Изпи я на един дъх, разреждайки алкохола в кръвта си. Може би да се напие не беше чак толкова добра идея. Всичкото това шампанско я караше да се чувства объркана, сълзлива, емоционална и носталгична. Хю беше част от миналото й. Омъжваше се за Райли. Райли, който беше нейното бъдеще.
— Мисля, че трябва да облечеш това.
Франки се обърна и видя Рита, която се появи от банята с дреха в ръцете си.
— Шегуваш ли се? Кожен панталон! — зяпна Франки. — На собствената ми сватба… Не е ли малко неуместно?