Като се наведе напред, той посегна и взе ръката й в своята.
— Изглеждаш прекрасно тази вечер. — По негово предложение тя носеше един от любимите му тоалети — кремавият костюм, и беше прибрала косата си. — Точно както беше преди.
Франки се усмихна на комплимента. Така, заедно на вечеря в ресторанта, изглеждаше сякаш последните месеци никога не се бяха случвали. Хю изобщо не се беше променил. Изглеждаше все така привлекателен, както винаги. И паметта й не бе преувеличила колко време му отнема да се приготви — все още се бавеше с часове. Днес го чака само трийсет минути, чувайки шума от разнообразни аерозоли, докато най-накрая той се появи от банята в облак пара, сякаш беше илюзионист на сцена и току-що се бе завърнал след магическа телепортация.
— Какво мислиш за деня на влюбените?
— Какво? — Тя се откъсна от мислите си и изпусна хлебчето, което несъзнателно превръщаше в купчина ситни трохи.
Хю замълча, защото сервитьорът се появи с виното. Докато наблюдаваше как той слага ръка зад гърба си и сипва малко в чашата на Хю, Франки се почувства пренебрегната. Защо сервитьорите винаги правят така? Защо винаги мъжът опитваше виното? Хю го подуши, преди да отпие и да завърти глътката в устата си — беше член на винения клуб в „Съндей Таймс“. Но не го изплю, а преглътна и кимна одобрително.
— За сватбата — като отговори на въпроса й, той се засмя на изненаданото й изражение. — Знам какво си мислиш, сантиментално е, и аз така реших първоначално. Като се замислиш, всъщност е доста кичозно. Червени сърчица и тем подобни. Но може да се окаже много забавно. — Завъртя едно от копчетата си за ръкавели с формата на стикове за голф. — Добре, признавам. Адам и Джесика предложиха да е тогава.
— Адам и Джесика?
— Ами, аз им казах, че идвам при теб, за да ти предложа. Те ме докараха до летището. Казах ли ти, че Адам си е купил едни от онези нови модели „Ягуар“?
Франки не го слушаше. Внезапно й просветна, че Хю никога не се бе съмнявал, че тя ще приеме предложението му. Знаел е, че тя ще му прости и ще го приеме обратно. Още преди да се е извинил или признал грешката си, той знаеше, че тя ще каже „да“. И беше прав, нали? Тя му беше простила, беше казала „да“.
Тогава защо се дразнеше? Не знаеше. Но това, което я притесняваше повече, бе мисълта как сватбата им е била планирана от някакъв кретен с хавайска риза и кльощавата му приятелка, която смяташе за върховно удоволствие да празнува рожден ден в боулинг зала.
Прехапа устни. Винаги когато й липсваха Хю и старият й живот, тя беше забравяла за хората като Адам и Джесика. Беше странно колко селективна можеше да е паметта — запазваше добрите моменти и удобно редактираше всички останали.
— Е, какво мислиш?
— Да, добра идея — кимна и се опита да изглежда ентусиазирана. Все пак Адам и Джесика нямаха значение. Имаше значение, че Хю най-сетне говореше за връзката им. След две години той не обсъждаше лихвени проценти, пазара на недвижими имоти или как се справяше Тайгър Уудс на турнира. Той говореше за сватба. Тяхната сватба.
— И освен това мисля, че Адам може да ни уреди да направим приема в Сохо Хаус8.
— Звучи прекрасно.
Звучи дяволски зле, потръпна тя, но се опита да се усмихне и да не мисли за всички претенциозни членове на тези клубове — също като Адам.
Най-накрая им сервираха. Руло от сьомга със зеленчуци за Хю и спагети за Франки. Не че тя яде много, не беше гладна. Вместо това чоплеше храната си и пийна повечко вино, докато си говореха на масата. И двамата бяха решили да не говорят за последните месеци. Хю беше казал, че вероятно ще е по-добре да не ги обсъждат. Чисто начало. Защо да говорят за миналото, когато разполагаха със съвместно бъдеще? Тя се съгласи. Да говори за миналото, означаваше да мисли за Райли.
Вместо това продължиха разговора си за предстоящите сватбени приготовления или по-скоро Хю говореше, а Франки слушаше. Гледната му точка за гостите: „Не мога да понасям шефа си Греъм или Сандра — съпругата му, но не искам да рискувам шансовете си за повишение. Какво ще кажеш да ги поканим само за вечерното парти?“. За църквата: „Наистина ли искаш църковен брак? Всъщност си мислех за обредната зала в Челси“. Меденият месец: „Знам, че обичаш да лежиш на плажа, но аз определено бих предпочел Непал“.
Каква ирония, помисли си Франки. Толкова отдавна искаше да говори за сватба, но сега, след една-единствена вечер, тя беше осъзнала колко досадно е планирането на сватба. Когато Хю започна темата за своето ергенско парти — Адам беше предложил да прекарат един уикенд с момчетата в провинцията и да играят пейнтбол — разсеяно погледна годежния си пръстен, лъскав и бляскав, застанал прилежно на пръста й като нов ученик в клас. Самотен диамант беше прикован в двадесет и два каратова златна халка. Докосна го и неочаквано се сети за пръстена, който Райли направи за нея — усукано парче златист станиол от бутилка шампанско. Не знаеше къде е, вероятно го бе загубила в бързината при напускането на Лас Вегас. Споменът я натъжи. Държеше се глупаво. Годежният пръстен от Хю беше прекрасен, защо си мислеше за този от Райли?
8
Soho House — елитна верига луксозни хотели, клубове, ресторанти и СПА центрове в Европа и Америка. — Б.пр.