Изпиха кафето си и се отправиха обратно към стаята. След няколкото чаши шампанско тя умираше за цигара, но знаеше колко много се дразнеше Хю, когато пушеше. Затова изчака, докато той влезе в банята. Без съмнение щеше да кисне вътре векове наред четкайки, триейки, жабурейки — предостатъчно време за бърза цигара.
Като наметна стария си блузон върху раменете си, тя отвори вратите към малката покрита тераса, седна на един от металните градински столове и запали цигара. Дръпна и загледа оранжевото сияние на връхчето на цигарата в хладния мрак, чувстваше студения метал през дрехата на краката си. Беше толкова тихо и спокойно навън. Нямаше го шума на трафика, звуците от включен телевизор или жуженето на говорещи хора. Хотелът беше кацнал точно на ръба на каньона. През деня гледката беше невероятна поне според рекламната брошура, но тази вечер тя можеше да види единствено кадифена чернота, изпъстрена със слабите проблясъци от съседни заведения и хотели.
След няколко минути започна да усеща студа. Облече блузона си, вдигна яката и го притисна до себе си. В същия момент видя нещо да изпада от джоба му. Нещо лъскаво, преди да изчезне между пукнатините в дървения под. Не му обърна внимание и допуши цигарата си, но любопитството й надделя. Наведе се и започна да опипва с пръсти ръбовете на дървените плоскости. Усети нещо. Малко и крехко. Вдигна го. Беше годежният пръстен от Райли. Беше изгубил формата си от седенето в джоба. Трябва да го беше пъхнала там миналата нощ в бързината на опаковането. Напълно беше забравила. Постави го в дланта на ръката си и го погледна. Предизвикваше толкова много спомени. Толкова много смесени чувства.
— Какво правиш навън? — Хю се появи.
— О, нищо — отговори безразлично и бързо затвори ръка около пръстена като венерина мухоловка. — Имах нужда от свеж въздух.
Той се усмихна нежно и като я прегърна, се наведе към нея, за да я целуне. Не страстна целувка с език, а суха целувка по устните. Беше първата им целувка, откакто той й предложи, и Франки беше изненадана да осъзнае колко неловко се чувства. Къде бяха фойерверките? Ускореният пулс? Плиткото дишане? Тя отхвърли тази мисъл. Беше глупава романтичка. Фойерверките бяха само във филмите.
— Пушила ли си? — Хю сбърчи нос.
— Не — отвърна Франки виновно. Почувства се като дете, хванато да отмъква сладки.
— Мммм. — Не звучеше убеден, но я придърпа по-близо. — Идваш ли в леглото?
Това беше неговият начин да каже, че иска да правят любов. Десет години на пансион в мъжко училище не го бяха научили да говори свободно за секс и вместо това той използваше реплики като: „Уморена ли си?“ или „Да си легнем ли рано тази вечер?“.
Тя се поколеба. Това беше моментът, в който трябваше да се слеят в прегръдката си, да се свлекат на леглото и да се любят до безсъзнание. Моментът, за който си мечтаеше от месеци и си представяше какво ще каже и как ще реагира. Но нито веднъж не си бе помисляла, че ще се чувства така. Нервна, несигурна, притеснена, виновна. Стъписа се от мисълта, че ако спи с Хю, ще се чувства, сякаш е изневерила на Райли. Беше откачена гледна точка. Какво си мислеше? Това беше лудост. Оглупяваше. Щеше да се омъжи за Хю. Обичаше Хю. Нали?
Усмихна се и нежно стисна ръката му.
— След минутка.
Хю се върна в стаята, а тя се облегна на металния парапет и се опита да проясни съзнанието си. Всичко, което се случи през последните четиридесет и осем часа, я караше да се чувства тотално объркана. Вероятно щеше да се чувства много по-добре след пълноценно наспиване. Достатъчно време събитията да се уталожат. Отвори ръка и хвърли още един поглед на пръстена, преди да го прибере обратно в джоба си. Искаше й се да го беше изгубила. Проклетото нещо беше истински проблем.
Нощната лампа слабо осветяваше стаята и хвърляше сенки по вазата, която беше пълна с цветя, купени за нея от Хю на една от бензиностанциите. Погледна към него. Беше си легнал, обърнат с гръб към нея. Дрехите му бяха прилежно сгънати на един стол, не разпилени по целия под, както биха били при Райли.