— Хю.
Той не отговори. Смъкна ципа на блузона си и го пусна на пода. Все трябваше да има някаква работа за камериерките.
— Хю?
Протегна ръка да докосне рамото му и чу дишането му. Дълбоко и равномерно. Беше заспал. Резултат от часовата разлика и две бутилки шардоне. Усмихна се на себе си и се спря.
Защо се чувстваше толкова облекчена?
Глава 40
— Дявол да го вземе, това е булката беглец! — Когато Франки колебливо отвори вратата на жилището, беше посрещната от Рита, която се появи от спалнята, припряно завързваща сатенения си халат около кръста.
Франки пусна куфара си на пода и се усмихна виновно.
— Мога да обясня всичко.
— Добре — съгласи се Рита. Като влезе в кухнята, тя спокойно включи чайника, преди да се облегне на хладилника със скръстени ръце и да отправи към Франки обвинителен поглед. — Но по-добре да е убедително.
Седяха отвън на терасата и попиваха топлината на слабото януарско слънце. С три чаши силен чай и половин кутия цигари Франки разказа всичко на Рита — за внезапната поява на Хю на Нова година, за предложението му и реакцията си, и как за няколко секунди тя е била принудена да избере. Беше облекчение най-накрая да говори с някого, да намали теглото на всички мисли и емоции, които бушуваха в нея през последните четиридесет и осем часа. Като най-добра приятелка и изповедник Рита слушаше търпеливо, запарваше чай, намираше кибрит и кимаше съчувствено.
— Но знам, че взех правилното решение да се омъжа за Хю — довърши Франки, като галеше Фред, който се беше опънал в скута й като килимче пред камината. — Знаеш колко съсипана бях, когато се разделихме, нали? — Погледна към Рита. — Никога не съм мислила, че ще се съберем отново. Мислех, че връзката ни е приключила завинаги. Заради това, когато срещнах Райли… — Гласът й замря и тя се заигра с кадифеното ухо на Фред. — Е, както и да е, наистина съм щастлива.
Рита не беше напълно убедена. За някого, който трябваше да е щастлив и влюбен, Франки изглеждаше съвършено нещастна. Но за първи път тя щеше да запази мнението си за себе си. Никога не беше харесвала Хю, но сега не беше моментът да започне да го клепа. Франки имаше нуждата тя да я подкрепи като приятел. А това означаваше да държи голямата си уста плътно затворена.
Насили се да се усмихне и успокоително стисна ръката на приятелката си.
— Кога е полетът ти? — Рита направи опит да звучи ведро.
— В пет и половина тази вечер.
— А какво правим с тези двамата? — Рита премести Джинджър, която заемаше по-голямата част от шезлонга.
— Това е най-трудната част — въздъхна Франки, чешейки Фред под брадичката. Това провокира остро мъркане и той протегна шия снизходително. — И двамата остаряват, Фред има артрит на лапите, а Джинджър е предразположена към дихателни инфекции. Не искам да си представям как ще прекарат шест месеца под карантина… натъпкани в клетки… — Замълча. Не искаше да признае, че всъщност Хю беше предложил да ги приспят, казвайки, че „това е добро за тях и няма нищо общо с алергиите му.“
— Разбира се, че могат да останат при мен — Рита предусети въпроса й. — Мисля, че стилът на живот в Ел Ей им подхожда много повече от това да са заврени в онзи тесен апартамент във Фулхам. — Погледна ги — излегнати и мъркащи на слънце. — Това може да бъде техният старчески дом — каза и се засмя на идеята. Прокара пръсти по лапите на Джинджър. — Което хич не е зле, като знам как изглеждат повечето от тези домове в реалния свят.
Франки знаеше, че тя е права, но не можеше да не се чувства тъжна. Да остави Фред и Джинджър, щеше да бъде мъчение.
— Благодаря… — Усмихна се искрено. — За всичко. — Като изтупа тениската си от котешки косми, тя погледат часовника си. — Мамка му, толкова ли е късно наистина? По-добре да започна да опаковам нещата си. — Стана и влезе обратно в апартамента.
— Изчакай малко!
Рита скочи от шезлонга си, но беше твърде късно. Франки вече беше отворила вратата на спалнята и преживяваше най-големия шок в живота си. Дориан също. Повече от половин час лежеше в спалнята, закопчан с белезници за леглото, със запушена уста и с бельото на Рита от Виктория Сикрет. Без да знае да се смее или да плаче, Франки покри устата си с ръка, а Рита се появи до нея. Изчервена до корените на косата си, тя погледна изражението на приятелката си и възкликна припряно: