— Няма да дойда с теб. — Пулсът й беше толкова ускорен, че едва говореше. Но когато го каза, почувства вълна от облекчение. В душата й нямаше никакво съмнение, че постъпва правилно. Всъщност за първи път от седмици се чувстваше сигурна. Обичаше Райли. Добре де, може би беше съсипала всичко завинаги, но може би, само може би все още имаше шанс и нямаше как да разбере, ако не опиташе. Рита беше права. Трябваше да следва сърцето си. Не беше хазарт. Нямаше какво да губи.
Погледна Хю. За първи път в живота си той изглеждаше развълнуван.
— Да не си забравила нещо? Ако си забравила нещо, винаги можем да го получим с колет — избъбри той. Гласът му ставаше писклив. Дръпна яката си, която чувстваше стегната и неудобна.
Франки поклати глава.
— Не съм забравила нищо. — Беше непоколебима. Веднъж започнала, не можеше да спре. — Вече не е същото между нас, Хю. Когато приключи връзката ни, бях съсипана, не мислех, че някога ще го преодолея. Разби ми сърцето, знаеш ли… — Погледна го за момент. Внезапно почувства, че го съжалява. — Предполагам, че много неща са по моя вина. Не трябваше да казвам „да“, когато ме помоли да се омъжа за теб. Но когато се появи във Вегас, се върнаха всички стари чувства. Но сега знам, че те са точно това. Стари чувства. — Тя преглътна и си пое дълбоко въздух. — Вече не те обичам.
Беше като шамар по лицето. Хю изглеждаше изумен. Не можеше да повярва на ушите си.
— Виж, знам, че ще отнеме време отново да свикнем един с друг — каза, като смутено прочисти гърлото си. — И ако се опитваш да ми кажеш, че си спала с друг, няма проблем. Очевидно не искам да знам детайлите, но ще бъда лицемер, ако не призная няколко връзки. — Изчерви се. — Имам предвид, че също не бях целомъдрен през последните няколко месеца.
Въпреки признанието му Франки остана непоклатима.
— Няма нищо общо с това, че съм спала с друг.
— Казваш, че си? — Той беше втрещен.
Нетърпеливи, пътниците започваха да зяпат, протягаха вратове да видят какво се случва в началото на опашката и ги бави. Като чувстваше очите им върху себе си, Хю започна да пристъпва нервно. Не обичаше да е център на внимание, освен ако не беше на курса по голф. Какво зяпаха всички проклети американци? Какъв си мислеха, че е той? Животно в зоологическата градина?
Отново прочисти гърлото си, прокара ръце през косата си раздразнено и като се наведе по-близо, просъска:
— Виж, това да не е някакъв начин да ми го върнеш? Знам, че беше разстроена от раздялата на рождения ти ден, но казах, че съжалявам. — Той се опули на жена, която ядеше пуканки и се надвесваше над загражденията, за да може да чува по-добре и да предава информацията назад по опашката пътници.
— Не се опитвам да ти го върна.
— Ако очакваш да пълзя, няма да го направя. — Побъркан от нежеланата публика, Хю хвърли на тълпата най-убийствения си поглед. Скоро можеше да продава билети за представлението.
Но пътниците продължиха да гледат. Това беше по-добро от всеки филм.
— Не очаквам. — Франки въздъхна и като завъртя пръста си, свали пръстена и му го подаде. — Съжалявам, Хю.
Жуженето на тълпата стихна в напрегнато очакване да чуе следващата реплика. Напрегна се и стюардесата, която със затаен дъх следеше действието, което се развиваше пред нея.
Хю зяпна пръстена в недоумение.
— Какво искаш да ми кажеш?
Не се сдържа и използва неговата реплика.
— Казвам, че свърши.
Отекна звукът от ръкопляскания, докато Франки събираше багажа си. Обърна се и остави Хю зашеметен пред гишето. Знаеше, че няма да я последва, гордостта му нямаше да му позволи. И се радваше. Не искаше това от него. Чувстваше се, сякаш голяма тежест е свалена от раменете й. Повлече багажа си през тълпата пътници, които я гледаха, сякаш беше някаква изгряваща звезда, и се насочи към изхода. Един господ знаеше какво щеше да се случи. Какво щеше да прави в Ел Ей без пари и работа. Не беше мислила толкова напред. Но едно нещо беше сигурно — този път беше взела правилното решение.
Не спря да върви, докато не излезе навън. Докато дръжките на куфарите не се впиха в дланите й и неспособна да ги влачи повече, тя не ги остави на тротоара. Като вдиша дълбоко горещ, прашен и замърсен калифорнийски въздух, тя се облегна изморено на стената, лениво наблюдавайки потокът от коли на заминаващи и пристигащи пътници.
Не беше ли това мястото във филма, когато мъжът, в когото е влюбена героинята, се появява от нищото и й казва, че я обича? Усмихна се мрачно на себе си. Това можеше да е Ел Ей, но тя не страдаше от заблуди. Предишният й оптимизъм беше просто самозалъгване. Беше се провалила с Райли. Напълно и тотално провалила. Никога нямаше да й прости и кой можеше да го вини? Тя го изостави пред олтара в Новогодишната нощ.