— Имаш мен — каза Дориан тихичко и й подаде чаша шампанско. Чукнаха се и отпиха. Сега, след като адреналинът бе намалял, той осъзна, че неочаквано се чувства доста сантиментално. И определено е пиян.
Рита погледна Дориан със замъглени от алкохола очи. Двете му лица, които виждаше, бавно дойдоха на фокус.
— Благодаря — отвърна му и започна да се хили от хрумналата й мисъл.
— Какво е толкова забавно?
Рита се усмихна.
— Ако никой от нас не се уреди тази вечер, можем поне да се целунем в полунощ.
Рита погледна ръката му. Пръстите му все още притискаха бедрото й. Осъзна, че доста й харесва ръката му да е там. Всъщност, ако трябваше да е честна, тя всъщност започваше да се чувства силно възбудена.
— Никога ли не се отказваш? — промърмори, като съзнаваше, че заваля думите.
Дориан се наведе по-близо.
— Искаш ли да се откажа?
Рита се замисли. Първо Ранди, а после Мат — чувстваше се, сякаш цяла вечност не е правила секс и гледайки Дориан, пиян и похотлив, тя виждаше желанието му ясно изписано по лицето му.
— Не — прошепна и поклати глава.
И тогава като атлети, оживели на старта, те се нахвърлиха един на друг, опипвайки се като разгонени тийнейджъри в два посред нощ в някой клуб. Дълги целувки, груби докосвания, смъкнат сутиен и пулсираща ерекция. Рита не се беше чувствала толкова добре от години.
Райли погледна Франки, спяща до него на огромното легло. Дългите й ръце и крака бяха мързеливо отпуснати на завивките и наполовина завити с чаршафите, по лицето й беше паднала коса, очите й бяха затворени. До леглото стояха чаши за шампанско, празна бутилка и до половина изядена купа с ягоди. Сънено той прокара пръст по рамото на Франки, преди да премести ръка надолу по гърба й.
Трудно му беше да повярва, че се виждаха от едва шест дни. Чувстваше се, сякаш я беше познавал цял живот. Докато я наблюдаваше полузаспал, не можеше да си представи живот без нея. Никой от тях не говореше за това, което се случваше помежду им. Честно казано, първоначално той мислеше, че тя просто иска да се съвземе след раздялата. Че това щеше да е просто ваканционен романс и той беше мъжът, който ще я накара да се почувства по-добре, ще повиши самочувствието й и ще й помогне да се възстанови напълно. Но дори след първата им нощ заедно той се надяваше, че може би, само може би, това ще бъде нещо повече. Онази нощ беше неописуема. Върховна. Не можеше да измисли думи, за да я опише.
И не беше само сексът, въпреки че да, беше фантастичен. Беше просто чувството, че са заедно. Разговорите, смехът, погледите, начинът, по който тя се усмихваше, ухаеше, съществуваше. Всичко в нея просто си пасваше. Сякаш тя бе отключила нещо в него, което бе изключено много дълго време.
В началото се опитваше да се убеди, че е понесен от течението на новите емоции, че толкова дълго време е бил без жена и сега бърка любовта и желанието. Че Франки се интересува само от лятна забежка, нищо сериозно. Опитваше се да звучи спокоен по телефона от Мексико, но не можеше да спре да мисли за нея през цялото време, докато работеше, не можеше да спре да брои дните до завръщането си Ел Ей. Знаеше, че е твърде много да се надява чувствата й към него да са същите, когато се върне. За бога, те спаха заедно веднъж и той буквално отлетя за Централна Америка! Но това беше най-невероятното нещо от всичко, защото когато я видя отново на терасата на Дориан, увита в старото одеяло, той знаеше точно там и тогава, че няма за какво да се притеснява. Тя изпитваше същото.
Сега, по-малко от седмица по-късно, той все още се опитваше да го осмисли. Никога не бе вярвал, че след Кели ще срещне някого, който отново да го накара да се чувства така, но Франки бе променила това. Тази упорита, заядлива, твърдоглава, удивително прекрасна жена бе променила всичко. И сега, като лежеше до нея, той неочаквано бе завладян от желанието да й каже как се чувства. Може би беше, защото беше пиян и се чувстваше емоционален, а може би не. Но каквото и да беше, едно нещо беше сигурно — той наистина чувстваше това, което искаше да й каже. Просто най-накрая бе намерил куража да го направи.
— Хей! — Тя отвори очи и се усмихна със задоволство. Усмивката прерасна в прозявка. Претърколи се на една страна, повдигна се на лакът, взе си ягода и я захапа.