Силвия Дей
Отразена в теб
(книга 2 от "Кросфайър")
На Нора Робъртс,
вдъхновение и истински творец от класа.
Благодарности
Признателна съм на Синди Хуон и Лесли Гелбман за подкрепата, поощренията и най-вече за тяхната любов към историята на Гидиън и Ева. За да напишеш книга, се изисква страст, изисква се страст и да я продадеш и съм много благодарна, че те я притежават.
Бих могла да изпиша цял роман с всичко, за което дължа благодарност на моя агент Кимбърли Уейлън. Поредицата „Кросфайър“ е огромно мултинационално и мултиформатно предизвикателство, а тя никога не пропуска и най-малкия детайл. Точно защото тя владее ситуацията, аз съм свободна да се съсредоточа върху своята част от общата ни работа — писането! — обичам я заради това.
Зад Синди, Лесли, Ким, Клер Пели и Том Уелдън са динамичните екипи на Penguin и Trident Media Group. Иска ми се да мога да спомена всеки един поименно, но наистина е нужно цяло село. Хората, на които трябва да благодаря за усиления труд и ентусиазъм, са буквално десетки. Trident и Penguin обгрижват и подкрепят поредицата „Кросфайър“ на международно ниво и аз съм толкова благодарна за времето, което отделят на моите книги.
Дълбока признателност и за редакторката Хилъри Соурей, която изигра ключова роля в превръщането на „Кросфайър“ в това, което е днес. Тя е моята опора. Голямо благодаря и на моя пиар Грег Съливан, който толкова много улеснява живота ми.
Искам да благодаря и на международните си издатели (повече от тридесет по времето, когато пиша тези редове) за това, че посрещнаха Гидиън и Ева в своите страни и ги споделиха с читатели си. Всички вие сте великолепни! Оценявам го!
А на читателите по целия свят, които прегърнаха историята на Гидиън и Ева — благодаря ви! Докато пишех „Открита пред теб“, бях сигурна, че съм единственият човек, който ще я обикне. Толкова се вълнувам, че вие също го направихте и че заедно ще следваме Ева и Гидиън по техния път. Горещите и тежки пътища се изминават най-лесно с приятели!
1
Обичах Ню Йорк с онази безумна страст, с която обичах само още едно нещо в живота си. Този град е истински микрокосмос, съчетаващ в едно възможностите на новия свят и традициите на стария. Тук консерваторите живеят рамо до рамо с бохемите, странностите вървят ръка за ръка с уникалните ценности, а пулсиращата енергия подхранва международния бизнес и привлича хора от всички краища на света.
Цялата тази искряща жизненост, неутолимата амбиция и световна сила имаха и свой напълно човешки еквивалент. Който току-що ме бе довел до два разтърсващи оргазма.
Докато отивах боса към огромния дрешник, погледнах към разхвърляното легло на Гидиън Крос и потръпнах от спомена за удоволствието. Косата ми все още беше мокра от душа, а хавлиената кърпа, в която бях увита, беше единствената дреха върху мен. Само след час и половина трябваше да съм на работното си място и това малко ме притесняваше. Очевидно щеше да се наложи да предвиждам специално време за секс в сутрешната си програма, ако не исках вечно да бързам и да се тревожа. Всяка сутрин Гидиън се събуждаше готов да покори света и обичаше да започва доминацията с мен.
Каква щастливка!
Беше началото на юли и температурите в Ню Йорк се покачваха, затова избрах да облека ленен панталон и потниче без ръкави в мек сив цвят, който подхожда на очите ми. Тъй като не умеех сама да си правя прически, прибрах дългата си руса коса в семпла опашка, гримирах се и излязох от спалнята.
В момента, в който стъпих в коридора, чух гласа на Гидиън. През мен премина лека тръпка, когато осъзнах, че е ядосан, говореше тихо и отсечено. Обикновено не се палеше лесно… освен ако не го подразнех аз. Бях в състояние да го накарам да повиши глас и дори да започне да ругае, докато нервно прокарва ръце през прекрасната си дълга до раменете гарвановочерна коса.
През по-голямата част от времето обаче Гидиън беше идеалният пример за абсолютен контрол на властта. Не му се налагаше да крещи. Можеше да накара хората да се разтреперят само с един поглед или с една-единствена дума.
Открих го в кабинета му. Стоеше прав, с гръб към вратата и слушалка в ухото. Скръстил ръце и вперил поглед през прозореца на своя мезонет на Пето авеню, създаваше впечатление за много самотен човек, за личност, която няма нищо общо със заобикалящия я свят, но е напълно в състояние да го управлява.
Облегнах се на рамката на вратата и вперих поглед в него. Бях сигурна, че гледката пред очите ми е много по-вълнуваща от тази, която се разкрива пред него. От мястото, на което стоях, виждах фигурата му, очертана на фона на огромните небостъргачи. Създаваше същото усещане за власт и надмощие като тях. Беше взел душ още преди да успея да се измъкна от леглото. Тялото, към което бях сериозно пристрастена, беше облечено в две от трите части на ушит по поръчка костюм, който — вече нееднократно бях признавала — определено ми действаше възбуждащо. Отзад дрехите допълнително подчертаваха стегнатия му задник и широкия гръден кош под елека.