— Да. Какво има?
Тя въздъхна, след това заговори бързо, думите й се лееха една след друга:
— Снощи седях на масата точно зад гърба на Корин и дочух част от разговора, който водеше с Гидиън по време на вечерята.
Стомахът ми се стегна, подготвих се да понеса емоционалния удар, който щеше да последва. Магдалин знаеше точно как да се възползва от несигурността, която изпитвах по отношение на Гидиън.
— Да ме заливаш с подобни помии, докато съм на работа, е удар под кръста — казах аз хладно. — Не искам…
— Той не те пренебрегваше. — За момент зяпнах от учудване, но тя заговори бързо: — Опитваше се да я постави на мястото й, Ева. Тя му предлагаше да те разведе из Ню Йорк, тъй като си отскоро в града, но го правеше по онзи начин, нали се сещаш, с припомняне на всички онези места, на които двамата са ходили заедно.
— О, романтична разходка из спомените — измърморих аз. Сега се радвах, че не бях успяла да чуя много от тихия разговор на Гидиън с бившата му годеница.
— Точно така — съгласи се Магдалин и пое дълбоко въздух. — Ти си тръгна, защото реши, че той те пренебрегва и отделя цялото си внимание на нея. Исках просто да ти кажа, че явно мислеше за теб и се опитваше да държи Корин настрани.
— Това теб какво те засяга?
— Кой каза, че ме засяга. Просто се чувствам задължена заради отвратителния начин, по който се представих първия път.
Замислих се за миг. Да, наистина ми беше задължена. Беше ми устроила засада в тоалетната и ми беше наговорила куп злобни неща, водена от чиста ревност. Но може би това не бе единственият мотив за обаждането. Може би бях по-малката от двете злини. Може би обичаше да държи под око враговете си.
— Добре. Благодаря ти.
Не можех да отрека, че се почувствах по-добре. Сякаш от гърба ми се смъкна товар, който не осъзнавах, че нося.
— Има и още нещо — продължи Магдалин. — Той тръгна след теб.
Стиснах телефонната слушалка по-силно. Гидиън винаги тръгваше след мен… защото аз винаги бягах. Толкова трудно се бях възстановила, че се бях научила да пазя постигнатата стабилност на всяка цена. Ако нещо я заплашваше, просто се измъквах.
— В живота му е имало и други жени, които са се опитвали да му поставят ултиматуми, Ева. Доскучаваше им, искаха да привлекат вниманието му или пък очакваха от него да направи някакъв жест… Затова си тръгваха с надеждата, че той ще хукне след тях. И знаеш ли какво правеше той?
— Нищо — отвърнах аз тихо, защото познавах мъжа до себе си.
Този мъж никога не излизаше с жените, с които спеше, и никога не спеше с жените, с които поддържаше социални контакти. Двете с Корин бяхме единствените изключения. Още една причина за бясната ми ревност към нея.
— Нищо повече от това да се увери, че Ангъс ще ги закара до дома им — потвърди тя с тон, който ме накара да помисля, че тя самата е опитвала подобна тактика. — Но когато ти си тръгна, той веднага хукна след теб. Не беше на себе си, докато се сбогуваше с хората наоколо. Изглеждаше направо… побъркан.
Защото е изпитал страх. Затворих очи и мислено наритах собствения си задник. Силно.
Гидиън неведнъж ми беше казвал, че изпада в ужас, когато си тръгна, защото не може да понесе мисълта, че има вероятност никога повече да не се върна. Каква беше ползата да му казвам, че не мога да си представя живота без него, когато действията ми показваха точно обратното? Защо тогава се чудех, че той все още отказва да сподели с мен тайните от миналото си?
Трябваше да престана да бягам. Двамата с Гидиън трябваше да се борим за това, да се борим за нас, ако искахме да има някаква надежда за истинска връзка помежду ни.
— Сега аз ли съм ти задължена? — попитах с равен глас и махнах с ръка на Марк, който излизаше на обяд.
Магдалин въздъхна шумно.
— С Гидиън се познаваме от много отдавна. Майките ни са добри приятелки. Двете с теб ще се срещаме доста често, Ева, и се надявам, че ще намерим начин да не се чувстваме прекалено неловко.
Тази жена ме беше причакала и ми бе казала, че в мига, в който Гидиън „си завре оная работа“ в мен, с мен „е свършено“. Беше ми нанесла този удар в момент, в който бях особено уязвима.
— Виж какво, Магдалин, можем да се разберем, стига да не предизвикваш драми. — И тъй като беше толкова откровена, продължих: — Вярвай ми, и сама мога да прецакам връзката си с Гидиън. Не е необходимо някой да ми помага.