Стреснах се и се огледах наоколо. След това си спомних, че на телефона се беше изписал служебният му номер. Вдигнах очи и потърсих охранителните камери. Веднага почувствах погледа му върху себе си, горещ и изпълнен с желание. Усетих, че се възбуждам само при мисълта, че ме иска.
— Побързай, ангелче. Приятелката ти те чака. — Застанах зад колоната, дишах бързо и шумно. — А сега го кажи. Съобщението ти ме накара да се надървя, Ева. Какво ще направиш по този въпрос?
Докоснах врата си, плъзнах безпомощен поглед към Мегуми, която ме гледаше учудено. Вдигнах един пръст, за да й покажа, че ми трябва още минутка, обърнах се с гръб към нея и прошепнах:
— Искам да те усетя в устата си.
— Защо? За да си играеш с мен ли? За да ме дразниш, както ме дразниш сега? — В гласа му нямаше плам, беше спокоен и суров.
Знаех, че трябва много да внимавам, когато Гидиън заговори сериозно за секс.
— Не. — Вдигнах глава към затъмнения купол на сградата, където беше скрита най-близката охранителна камера. — За да те накарам да свършиш. Обичам, когато свършваш, Гидиън.
Той въздъхна дълбоко:
— Подарък значи.
Само аз знаех какво означава за Гидиън да гледа на сексуалния акт като на подарък. В миналото за него сексът е бил свързан или с болка и унижение, или с похот и физическа необходимост. Сега — с мен — сексът беше удоволствие и любов.
— Винаги.
— Добре. Защото за мен ти си безкрайно ценна, Ева, както и това, което съществува между нас. Дори непреодолимото ни желание непрекъснато да се чукаме ми е скъпо, защото означава нещо. Нещо важно.
Облегнах се на колоната, трябваше да призная пред самата себе си, че отново се бях поддала на стария саморазрушителен навик да използвам сексуалното привличане, за да се освободя от чувството за несигурност. Ако Гидиън желаеше мен, нямаше да желае друга. Как така винаги знаеше какво точно се върти в главата ми?
— Да. — Поех дълбоко въздух и затворих очи. — Означава нещо.
Имаше период от живота ми, когато прибягвах към секс, когато имах нужда от внимание, бърках моментното желание и истинските чувства. Точно поради тази причина сега настоявах първо да изградя някакъв тип близост с един мъж и едва тогава да си легна с него. Не исках никога повече да се измъквам от леглото на любовника си с чувството, че съм безполезен боклук.
И в никакъв случай не исках подсъзнателно да омаловажавам отношенията си с Гидиън, просто защото изпитвам ирационален страх, че ще ме изостави.
И точно тогава усетих, че губя почва под краката си. Стомахът ми се сви и ме преряза отвратително предчувствие, че ще се случи нещо ужасно.
— След работа ще получиш това, което искаш, ангелче. — Гласът му беше станал по-плътен и по-дрезгав. — А сега се наслади на обяда с колежката си. Ще си мисля за теб. И за устата ти.
— Обичам те, Гидиън.
Затворих телефона и вдишах дълбоко, за да се успокоя, преди да се върна при Мегуми.
— Извинявай.
— Всичко наред ли е?
— Да, перфектно.
— Нещата между теб и Гидиън Крос все още ли са толкова горещи? — попита тя и леко се усмихна.
— Ами… — „О, да!“ — Всичко е перфектно и в това отношение.
Толкова много ми се искаше да мога да говоря за това. Искаше ми се да отворя клапата и да излея неописуемите чувства, които изпитвах. Да разкажа как мисълта за него ме е обзела изцяло, как полудявам, когато усетя кожата му под ръцете си, как страстта, която измъчената му душа изпитва към мен, ме прерязва като бръснач.
Не можех да го направя. Никога. Той беше публична личност, беше прекалено известен. Подробностите от личния му живот струваха цяло състояние. Не можех да поема този риск.
— Сигурна съм, че е — съгласи се Мегуми. — Повече от перфектно. Познаваше ли го, преди да започнеш работа тук?
— Не. Макар че вероятно в крайна сметка щяхме да се срещнем.
Миналото ни щеше да ни събере. Майка ми правеше щедри дарения в много кампании за деца, жертви на насилие. Гидиън също. В някакъв момент пътищата ни със сигурност щяха да се пресекат. Питах се как ли щеше да изглежда подобна среща — той под ръка с някоя красива брюнетка, а аз — с Кари. Дали ако се бяхме видели отдалече реакцията щеше да е толкова разтърсваща, колкото когато за първи път се озовахме един до друг във фоайето на „Кросфайър“?
„Пожелал ме е в момента, в който ме е видял на улицата.“
— Чудех се — заяви Мегуми и мина през въртящата се врата, — четох някъде, че връзката ви е сериозна — продължи тя, когато я настигнах на тротоара. — Затова си помислих, че може би сте се познавали отпреди.