— Хей — Мегуми протегна ръка и ме задържа, — маргаритите, които пихме, бяха безалкохолни.
Видях как стройното тяло на Корин се плъзга в колата на Гидиън с обиграна грация и стиснах юмруци, обзета от гняв. Сълзи от ярост напълниха очите ми и замъглиха бентлито пред мен, което бавно се отдели от бордюра и изчезна.
3
Двете с Мегуми се качихме в асансьора и аз натиснах бутона за последния етаж.
— Ако някой пита, кажи, че ще се върна след пет минути — предупредих я аз, докато слизаше на етажа на „Уотърс Фийлд & Лийман“.
— Целуни го от мое име — каза тя закачливо и започна да си вее с ръка. — Изпотявам се само като си представя, че съм на твоето място.
Успях някак да се усмихна, преди вратата да се затвори и асансьорът да продължи нагоре. Стигнах до последния етаж и се озовах във фоайе, декорирано с много вкус и с определено мъжко излъчване. На опушените стъклени врати беше изписано „Крос индъстрис“, а строгият ефект бе донякъде смекчен от висящите кошници с папрат и лилиум.
Червенокосата рецепционистка на Гидиън беше необичайно услужлива и натисна бутона за отваряне на вратата още преди да стигна до нея. След това ми се усмихна така, че ме накара да изтръпна. Бях останала с впечатлението, че изобщо не ме харесва, затова и за миг не повярвах на усмивката й. Напротив, накара ме да потреперя. Въпреки това махнах с ръка и я поздравих. Не обичах да се държа като злобна кучка, освен ако наистина нямам повод за това.
Тръгнах по дългия коридор, който водеше към кабинета на Гидиън, и се озовах във втората голяма приемна, където зад бюрото седеше секретарят му Скот.
Видя, че приближавам, и се изправи.
— Здравей, Ева — поздрави ме той и се пресегна към слушалката на телефона. — Ще му съобщя, че си тук.
Стъклената стена, която отделяше кабинета на Гидиън от останалата част на офиса, обикновено беше прозрачна, но можеше да се затъмни само с натискането на един бутон. В момента бе напълно непроницаема и това увеличи тревогата ми.
— Сам ли е?
— Да, но…
Не чух какво каза след това, защото в следващия миг отворих вратата и влязох в царството на Гидиън. Пространството беше огромно — с три обособени къта за сядане, всеки един от които по-голям от целия кабинет на шефа ми Марк. За разлика от елегантната топлина в дома му, офисът на Гидиън беше решен само в черно, сиво и бяло, а студената и неутрална атмосфера се разчупваше единствено от цветните камъни по кристалните гарафи на бара.
Прозорците от двете страни на помещението бяха от пода до тавана и през тях се разкриваше прекрасна гледка към града. Стената, разположена срещу огромното бюро, беше покрита с плоски екрани, на които вървяха новини от цял свят.
Погледът ми бързо обходи всичко наоколо и веднага беше привлечен от една възглавница, съборена на пода. На килима се виждаха отпечатъците от краката на дивана. Очевидно беше преместен с няколко сантиметра встрани.
Сърцето ми започна да бие силно, а дланите ми се изпотиха. Ужасното предчувствие, което бях усетила преди обяда, се засили.
Забелязах, че вратата на банята е отворена в мига, в който Гидиън се появи оттам. Беше гол до кръста и както винаги останах без дъх при вида на красивото му тяло. Косата му беше влажна, сякаш току-що беше излязъл от душа, а вратът и гърдите му бяха зачервени като след физическо натоварване.
Замръзна, когато ме видя, погледът му потъмня за миг, преди познатата безизразна маска почти невидимо да се плъзне върху лицето му.
— Моментът не е подходящ, Ева — каза той и започна да облича ризата, която бе оставил на облегалката на един от столовете пред бара. Беше различа от онази, с която беше облечен сутринта. — Закъснявам за една среща.
Стиснах здраво чантата си. Сега, когато го виждах в толкова интимна светлина, отново почувствах колко силно го желая. Обичах го безумно, нуждаех се от него така, както от въздуха, който дишах. Затова не ми беше трудно да си представя как се чувстват Магдалин и Корин и да разбера защо бяха готови на всичко, само и само да ми го отнемат.
— Защо си полугол?
Не можех да се въздържа. Тялото ми реагираше инстинктивно на неговото и затрудняваше още повече опита ми да овладея бурните емоции. Все още не беше закопчал идеално изгладената си риза и под нея се виждаха златистата му кожа, широките гърди и перфектните плочки на корема. Тъмните косъмчета по гърдите му се спускаха надолу и оформяха тънка черта към члена му, който в момента оставаше скрит под боксерките и панталона. Мисълта за чувството да го усещам в себе си ме накара да копнея.