— Изцапах си ризата — отговори той и започна да се закопчава, коремните му мускули помръдваха при всяка стъпка, докато се приближаваше към бара, където бе оставил ръкавелите си. — Трябва да тръгвам. Ако имаш нужда от нещо, кажи на Скот и той ще се погрижи. Или аз ще се погрижа, когато се върна. Няма да се бавя повече от два часа.
— Защо закъсняваш?
— Трябваше да проведа една неочаквана среща — отговори той, без да ме погледне.
„Така ли?“
— Тази сутрин взе душ. — „След като един час се люби с мен.“ — Защо се къпеш още веднъж?
— Какъв е този разпит? — сопна се той.
Трябваше да намеря отговор на въпросите си, затова отидох в банята. Влагата вътре беше потискаща. Опитах да заглуша вътрешния си глас, който ми казваше да не търся неприятности, които не бих могла да понеса. Извадих ризата му от коша за пране… и видях на един от маншетите размазано червило. Като петно от кръв. Болка прониза гърдите ми.
Хвърлих дрехата на пода, обърнах се и тръгнах. Трябваше да стигна възможно най-далече от Гидиън, преди да повърна или да се разплача.
— Ева! — викна сърдито той, когато минавах покрай него. — Какво, по дяволите, ти става?
— Майната ти, задник такъв!
— Моля?
Ръката ми беше на дръжката на вратата, когато той ме хвана за лакътя и ме дръпна назад. Завъртях се и му ударих шамар с такава сила, че главата му се отметна, а дланта ми пламна от болка.
— По дяволите! — изръмжа той, стисна ръцете ми и ме разтресе. — Никога повече не ме удряй!
— Не ме докосвай! — Допирът на ръцете му до голата ми кожа ми дойде в повече.
Той отстъпи назад и се отдалечи от мен.
— Какво, за бога, ти става?
— Видях я, Гидиън.
— Кого си видяла?
— Корин!
— За какво говориш? — намръщи се той.
Извадих телефона и заврях снимката в лицето му.
— Хванах те.
Гидиън присви очи, вгледа се в екрана и престана да се мръщи.
— И в какво по-точно ме хвана? — попита той съвсем меко.
— О, майната ти! — Обърнах се към вратата и пуснах телефона в чантата си. — Няма да ти обяснявам.
Натисна стъклената врата с ръка и не ми позволи да я отворя. Притисна ме с тялото си, наведе се над мен и изсъска в ухото ми:
— Напротив. Ще ми обясниш всичко.
Стиснах очи, позата, в която се намирахме, извика в съзнанието ми горещи спомени от първото ми посещение в този кабинет. И тогава той ме спря по съвсем същия начин, прелъсти ме умело, след което се озовахме в страстна прегръдка на същия този диван, на който очевидно преди малко се бе разиграла такава бурна сцена, че чак се бе преместил.
— Нали една снимка казва повече от хиляди думи? — изсъсках през зъби.
— Значи Корин се е натискала с някого. А какво общо имам аз с това?
— Шегуваш ли се? Пусни ме да изляза.
— Не виждам нищо смешно. Всъщност никога не съм бил толкова ядосан на жена. Идваш тук с някакви измислени обвинения и лицемерни глупости.
— Не съм лицемерна! — Извъртях се и се шмугнах под ръката му, изпитвах нужда да се отдалеча от него. Близостта болеше прекалено силно. — Никога не бих ти изневерила! Ако исках да изчукам някой друг, първо щях да скъсам с теб.
Гидиън се облегна на вратата и скръсти ръце. Ризата му все още не бе закопчана догоре и висеше извън панталоните — подейства ми ужасно провокативно и секси, което ме ядоса още повече.
— Значи мислиш, че съм те излъгал? — Тонът му беше рязък и студен.
Поех дълбоко въздух, за да преодолея болката, която ми причиняваше представата за Корин и Гидиън на дивана зад мен.
— Обясни ми тогава защо Корин беше в „Кросфайър“ и защо изглеждаше по този начин. Защо кабинетът ти изглежда така? Защо ти самият си в този вид?
Погледът му се спря на дивана, след това на възглавницата на пода, след това отново се върна към мен.
— Не знам защо Корин е била тук, нито защо е изглеждала така. Не съм я виждал от снощи, когато бях с теб.
Имах чувството, че предишната вечер е била безкрайно отдавна. Искаше ми се никога да не се беше случвала.
— Не беше с мен — натъртих аз. — Тя просто примигна с клепки срещу теб, каза, че иска да те запознае с някого, и ти веднага ме остави.