— Господи! — възкликна той, очите му горяха. — Не започвай отново.
Размазах гневно една сълза, която се бе търкулнала по бузата ми.
— Значи смяташ, че съм я последвал, воден от непреодолимото желание да бъда с нея и да се отърва от теб?
— Не знам, Гидиън. Знам само, че ме изостави. Ти си отговори на въпроса.
— Ти ме изостави първа.
Зяпнах от учудване.
— Не е вярно!
— Как така не е вярно? Изчезна още в момента, в който пристигнахме. Трябваше да те издирвам и когато те открих, танцуваше с онзи нещастник.
— Мартин е племенник на Стантън!
И тъй като Ричард Стантън беше новият съпруг на майка ми, за мен Мартин беше част от семейството.
— Не ме интересува дори да е свещеник. Сваляше те.
— О, господи! Това е абсурдно! Престани да сменяш темата! Ти разговаряше по работа с колегите си. Беше неудобно да стоя до теб както за мен, така и за тях.
— Мястото ти е до мен, независимо дали ти е удобно, или не.
Извърнах глава, имах чувството, че ме беше ударил.
— Я повтори.
— Как би се почувствала, ако те изоставя на парти на „Уотърс Фийлд & Лийман“, само защото сте започнали да говорите по работа? И след това ме виждаш да танцувам с Магдалин?
— Аз…
Господи! Не бях поглеждала на нещата от тази гледна точка.
Облегнал едрото си тяло на вратата, Гидиън изглеждаше съвсем спокоен и невъзмутим, но усещах, че отвътре кипи от гняв. Той винаги успяваше да прикове вниманието ми, особено когато изгаряше от страст.
— Моето място е да съм до теб, да те подкрепям и, да, понякога просто да изглеждам добре като твой аксесоар. Това е мое право, мой дълг и моя привилегия, Ева. И всичко това важи и за теб по отношение на мен.
— Мислех, че ти правя услуга, като се махнах, за да не преча.
Той мълчаливо вдигна вежда и ме погледна саркастично.
Скръстих ръце пред гърдите си.
— Затова ли тръгна с Корин и ме изостави? За да ме накажеш?
— Ако исках да те накажа, Ева, щях да те сложа на коляното си и да те напляскам.
Присвих очи. Точно това никога нямаше да се случи.
— Знам как реагираш — продължи той остро. — Не исках да започнеш да ревнуваш от Корин, преди да имам шанса да ти обясня всичко. Трябваше ми малко време, за да й дам да разбере, колко сериозна е връзката между нас и колко важно за мен е да прекараш вечерта добре. Това е единствената причина, поради която тръгнах с нея.
— Казал си й да не казва нищо за вас, нали така? Наредил си й да мълчи за връзката, която сте имали. Жалко, че Магдалин прецака нещата.
А може би Корин и Магдалин са планирали всичко. Корин познаваше Гидиън прекалено добре и е могла да предположи какво ще направи, било й е съвсем лесно да предвиди каква ще е реакцията му, когато най-неочаквано тя се върне в Ню Йорк.
Това хвърляше съвсем нова светлина върху телефонния ми разговор с Магдалин. Тя обсъждаше нещо с Корин, когато двамата с Гидиън се появихме в „Уолдорф“. Две жени, които желаеха един и същи мъж, а той беше с трета. Знаеха, че нямат шанс, докато аз съм в играта, и точно затова не можех да отхвърля възможността двете да са действали заедно.
— Исках да го чуеш от мен — отсече той.
Махнах с ръка, много повече ме притесняваше случващото се в момента.
— Гидиън, видях, че Корин се качва в бентлито. Точно преди да дойда при теб.
Той вдигна учудено и другата си вежда.
— Така ли?
— Да, точно така. Можеш ли да ми го обясниш?
— Не, не мога.
Бях наранена и бясна. В този момент дори не исках да го гледам.
— Тогава се дръпни от пътя ми. Трябва да се връщам на работа.
Той не помръдна.
— Искам да изясним едно нещо, преди да си тръгнеш. Вярваш ли, че съм я чукал?
Произнесени на глас, думите ме накараха да потръпна.
— Не знам в какво да вярвам. Фактите със сигурност…
— Това не ме интересува дори ако „фактите“ сочат, че си ме заварила гол в леглото с нея.
Той се стрелна толкова бързо към мен, че аз изненадано отстъпих крачка назад. Промъкна се още по-близо.
— Искам да знам дали вярваш, че съм я изчукал. Вярваш ли, че бих го направил? Че изобщо съм способен да го направя? Отговори ми!
Започнах леко да потропвам с крак, но не отстъпих.
— Обясни ми откъде се е появило червилото върху ризата ти, Гидиън.
— Не — отвърна той и стисна зъби.