— Какво? — Неочакваният му отказ ме накара да изпадна в паника. — Отговори на въпроса ми.
Загледах се в лицето му, видях онази маска, която носеше пред другите, но не и пред мен. Протегна ръка към мен, сякаш искаше да докосне бузата ми с върха на пръстите си, но се отказа в последната секунда. В този кратък миг, в който се отдръпна, чух как изскърца със зъби, сякаш водеше битка със себе си, за да не ме докосне. Чувствах се толкова зле, че когато се отказа, изпитах благодарност.
— Имам нужда да чуя обяснението ти — прошепнах аз и се запитах дали си въобразявам, че в този момент по лицето му премина сянка.
Понякога толкова много ми се искаше да вярвам в нещо, че съзнателно си измислях извинения и пренебрегвах горчивата истина.
— Не съм ти дал никакъв повод да се съмняваш в мен.
— В момента правиш точно това, Гидиън. — Въздъхнах дълбоко, за да се освободя от напрежението. Да се отдръпна от случващото се. Гидиън стоеше пред мен, но имах чувството, че е на километри разстояние. — Разбирам, че ти е необходимо време, преди да споделиш с мен тайните, които ти причиняват болка. Била съм на твоето място, знаех, че трябва да говоря за случилото се, но не се чувствах готова. Затова се опитвах по никакъв начин да не те притискам. Но тази тайна наранява мен, а това вече е съвсем различно. Не го ли разбираш?
Гидиън изруга и обхвана лицето ми в ръце.
— Правя всичко възможно да не ти давам поводи да ме ревнуваш, но ми харесва, когато започнеш да се държиш собственически с мен. Искам да се бориш за мен. Искам да ме обичаш толкова много, че да го правиш. Искам да си луда по мен. Но без доверие, чувството за собственост е истински ад. Ако ми нямаш доверие, значи между нас няма нищо.
— Доверието трябва да е взаимно, Гидиън.
Той пое дълбоко въздух.
— По дяволите! Не ме гледай така.
— Опитвам се да разбера кой си. Къде е мъжът, който застана пред мен и ми заяви направо, че иска да ме чука? Мъжът, който не се поколеба да ми каже, че го вадя от равновесие, дори в момента, в който се опитвах да скъсам с него? Мислех си, че винаги ще бъдеш до болка откровен с мен. Разчитах на това, но сега… — Поклатих глава, гърлото ми бе така стегнато, че не можех да кажа нищо повече.
Гидиън стисна устни и упорито отказа да произнесе и дума.
Хванах ръцете му за китките и ги отдръпнах. Чувствах, че нещо вътре в мен се раздира.
— Този път няма да избягам, но може да се окаже, че ти самият ще ме отблъснеш от себе си. Надявам се, че ще си помислиш върху това.
Тръгнах си. Гидиън не се опита да ме спре.
Прекарах остатъка от следобеда съсредоточена върху работата си. Марк обичаше да разсъждава върху новите идеи на глас, от което научавах много. А увереният и дружелюбен начин, по който се отнасяше към клиентите, ме вдъхновяваше. Наблюдавах го по време на две срещи, в които той играеше водещата роля с лекота, но вместо да притиска събеседниците си, им вдъхваше спокойствие и увереност.
По-късно се заехме с анализ на нуждите на една компания за бебешки играчки, като се съсредоточихме върху слабата възвръщаемост на инвестициите и някои нови възможности за рекламиране като блоговете за майки. Бях благодарна, че работата ме отвлича от проблемите в личния ми живот, освен това с нетърпение очаквах тренировката по крав мага, защото се надявах така да се отърва от нервното напрежение.
Минаваше четири часа, когато телефонът на бюрото ми иззвъня. Вдигнах слушалката веднага и сърцето ми подскочи, когато чух гласа на Гидиън.
— Трябва да тръгнем в пет, за да успеем да отидем при доктор Питърсън навреме.
— Ооо.
Бях забравила, че в четвъртък в шест часа имаме уговорен час за терапия. Това щеше да е първата ни обща среща с терапевта. Изведнъж се запитах дали няма да е и последната.
— Ще мина да те взема — продължи той рязко, — когато стане време.
Въздъхнах, никак не ми се ходеше. Все още се чувствах наранена и раздразнителна от сблъсъка ни днес.
— Извинявай, че те ударих. Не трябваше да го правя. Много съжалявам.
— Ангелче — въздъхна Гидиън дълбоко. — Ти не зададе най-важния въпрос.
Затворих очи. Подразни ме това, че беше в състояние да чете мислите ми.
— Но това не променя факта, че имаш тайни от мен.
— С тайните можем да се справим заедно, с изневярата — не.
Потърках челото си, започваше да ме боли глава.
— В това отношение си прав.