На стената беше закачен огромен колаж от наши снимки. Сред тях имаше и една особено интимна, на която ме беше уловил, докато спя. Повечето от останалите кадри бяха направени от папараците, които го преследваха навсякъде. Той беше Гидиън Крос от „Крос индъстрис“ и на смешната възраст от двайсет и осем години беше един от двайсет и петте най-богати хора в света. Предполагах, че притежава завидна част от сградите в Манхатън. Бях абсолютно убедена, че е най-сексапилният мъж на планетата. И точно той държеше мои снимки навсякъде, сякаш е възможно да съм и наполовина толкова приятна гледка, колкото е той.
Обърна се с грациозно движение и впери леденосиния си поглед в мен. Разбира се, беше усетил, че стоя зад него и го наблюдавам. Нещо преминаваше във въздуха, когато бяхме заедно, появяваше се напрегнато очакване — като затишието, което настъпва, преди да удари гръм. Вероятно нарочно изчака, преди да се обърне към мен, давайки ми възможност да му се полюбувам. Знаеше колко много обичам да го наблюдавам.
Тъмен и Опасен. И само мой.
Господи… Така и не успях да свикна с въздействието, което лицето му имаше върху мен. Изваяните му скули и тъмните вежди, сините очи с огромни плътни мигли и тези устни… така перфектно оформени, че бяха едновременно чувствени и непреклонни. Обожавах, когато ми се усмихваха с неприкрита сексуална подкана, и потръпвах, когато се свиваха в сурова тънка линия. А когато се докосваха до тялото ми, изгарях от желание.
„Боже, чуй се само!“ Направих гримаса, като се сетих колко се дразнех преди от поетичните излияния на приятелките ми за външния вид на техните гаджета. Днес самата аз хълцах от благоговение пред красотата на този сложен, объркан, обезсърчаващ и греховно секси мъж, в когото с всеки изминал ден се влюбвах все по-силно.
Стояхме, вперили поглед един в друг. Той продължаваше да говори на горкия човечец в другия край на линията с все същата намръщена гримаса, но в погледа му хладната раздразнителност започна да отстъпва пред горещото желание.
Вече трябваше да съм свикнала с промяната, която настъпва в него, когато ме погледне, но тя все още ме изненадваше толкова силно, че беше в състояние да подкоси краката ми. Този поглед издаваше силата и дълбочината на желанието му да ме чука, което и правеше при всяка удобна възможност, но и ми позволяваше да се докосна до суровата и непреклонна мощ на неговата воля. Всичко в живота на Гидиън беше белязано от властта и нуждата да контролира.
— Ще се видим в събота в осем — каза той, измъкна слушалката от ухото си и я хвърли на бюрото. — Ела тук, Ева, свърших.
По тялото ми премина тръпка, когато чух как произнесе името ми. Каза го със същия властен тон, с който казваше: „Свършвай, Ева“, докато бях под него… изпълнена с него… в отчаян стремеж към оргазма, осигурен ми от него.
— Нямаме време за това.
Отстъпих обратно в коридора, защото знаех, че до него нямам нужния самоконтрол. Нежната дрезгавина на гласа му можеше да ме накара да свърша, само докато го слушам. А докоснеше ли ме, веднага се разтапях.
Побързах да отида в кухнята, за да направя кафе.
Той измърмори нещо под нос и ме последва. Не беше никак трудно да ме настигне с широките си бързи крачки. В следващия миг се озовах до стената на коридора, плътно притисната от метър и деветдесет сантиметра мускули и сексапилна мъжественост.
— Нали знаеш какво става, когато бягаш, ангелче? — попита Гидиън. Захапа леко долната ми устна и после нежно погали мястото с език. — Хващам те.
Въздъхнах щастливо, усетих как вътрешно се предавам, тялото ми се отпусна и се остави на удоволствието да е толкова плътно притиснато в неговото. Желаех го непрекъснато, толкова дълбоко, че усещането граничеше с физическа болка. Изпитвах към него плътско желание, но и нещо много повече. Нещо толкова ценно и дълбоко, че страстта на Гидиън към мен не събуждаше неприятните асоциации, които бих изпитала с друг мъж. Опитът на всеки друг да ме подчини и притисне с тежестта на тялото си би предизвикал в мен ужасяваща паника, но с Гидиън това никога не представляваше проблем. Той знаеше точно от какво имам нужда и колко точно бих могла да понеса.