— Ама, разбира се! — отвърнах провлечено аз, гласът ми беше пълен със сарказъм. — Как не се сетих!
— Не мислиш ли, че бих я завел в хотела?
Поех дълбоко въздух и се извърнах към него.
— Все още ли държиш онази стая?
Маската падна от лицето му и видях, че го обзе паника. Разкритието, че все още държи бърлогата за секс — една хотелска стая, която използваше само за чукане и в която никога повече не бих стъпила — се стовари върху мен като удар и през гърдите ми премина остра болка. От гърлото ми излезе някакъв звук, болезнено стенание, което ме накара да затворя очи.
— Хайде да намалим темпото — намеси се доктор Питърсън, като продължаваше бързо да записва. — Да се върнем малко назад. Гидиън, защо не каза на Ева за Корин?
— Имах най-искреното намерение да го направя — отвърна Гидиън сухо.
— Той не ми казва нищо — прошепнах аз и започнах да търся из чантата си кърпичка, с която да попия размазаната спирала.
„Защо все още пазеше онази стая?“ Единственото възможно обяснение беше, че има намерение да я използва с друга.
— За какво си говорите, когато сте заедно? — Въпросът на доктор Питърсън беше зададен и към двама ни.
— Обикновено аз се извинявам — измърмори Гидиън.
Доктор Питърсън вдигна поглед.
— За какво?
— За всичко — отвърна Гидиън и прокара ръка през косата си.
— Смяташ ли, че Ева има прекалено високи изисквания или очаква твърде много от теб?
Усетих погледа на Гидиън върху себе си.
— Не. Тя не иска нищо.
— Освен истината — поправих го аз и се извърнах към него.
Очите му пламтяха, погледът му направо ме изгаряше.
— Никога не съм те лъгал.
— Иска ли ти се Ева да те моли за разни неща, Гидиън? — попита доктор Питърсън.
Гидиън се намръщи.
— Помисли си по въпроса. След малко ще се върнем към него — каза доктор Питърсън и насочи вниманието си към мен. — Заинтригува ме снимката, която си направила, Ева. Изправила си се пред ситуация, която за повечето жени би била крайно обезпокоителна.
— Не е имало никаква ситуация — повтори Гидиън хладно.
— Нейното усещане е било за такава ситуация — уточни доктор Питърсън.
— Много странно усещане, като се има предвид физическия аспект на връзката ни.
— Добре. Да поговорим за това. Колко пъти в седмицата правите секс? Средно.
Лицето ми пламна. Погледнах Гидиън, който също се обърна към мен и се подсмихна.
— Ами… — свих унило устни. — Много.
— Всеки ден? — Доктор Питърсън вдигна учудено вежди, когато кръстосах крака и кимнах. — По няколко пъти на ден?
— Средно — намеси се Гидиън.
Доктор Питърсън остави таблета в скута си и погледна Гидиън в очите.
— Това ли е обичайната ти сексуална активност?
— Нищо във връзката ми с Ева не е обичайно, докторе.
— Колко често правеше секс, преди да срещнеш Ева?
По лицето на Гидиън се изписа напрежение и той хвърли поглед към мен.
— Всичко е наред — казах аз, макар че, честно казано, никак не бих искала да отговоря на подобен въпрос пред него.
Той протегна ръка в празното пространство между нас. Поставих ръката си в неговата и с радост усетих, че я стисна окуражително.
— Два пъти седмично — отговори той сухо. — Средно.
Набързо пресметнах на ум броя на жените. Свих свободната си ръка в юмрук.
Доктор Питърсън се облегна назад.
— Ева изказа безпокойство от изневяра и липса на комуникация във връзката ви. Колко често използвате секса, за да разрешите противоречията си?
Гидиън вдигна вежди.
— За да не останете със заблудата, че Ева страда от моето свръхлибидо, трябва да ви кажа, че инициативата за секс е нейна почти толкова често, колкото и моя. Ако някой трябва да се тревожи, че няма да издържи на темпото, това съм аз, просто защото анатомията на мъжа е такава.
Доктор Питърсън ме погледна. Очакваше да потвърдя думите на Гидиън.
— Почти всичко във взаимоотношенията ни е повод за секс — съгласих се аз, — включително и скандалите.
— Кога правите секс, преди или след като смятате, че сте разрешили проблема?
— Преди — въздъхнах аз.
Той остави стилуса и започна да набира. Помислих си, че докато си разкажем всичко, ще е събрал материал за цял роман.