— Още от самото начало на връзката си ли правите много секс? — попита той.
Кимнах, макар че не гледаше към мен.
— Ние сме силно привлечени един към друг.
— Очевидно. — Той вдигна поглед и ни се усмихна мило. — Но бих искал да обсъдя с вас възможността да се въздържате, докато…
— Няма такава възможност — прекъсна го Гидиън. — Това до нищо няма да доведе. Предлагам да се съсредоточим върху това, което не е наред във връзката ни, а не да се отказваме от едно от малкото неща, с които нямаме проблем.
— Не съм сигурен, че тук нямате проблем, Гидиън — отвърна доктор Питърсън с равен тон. — Нещата не би трябвало да изглеждат така.
— Докторе — Гидиън качи единия си крак върху коляното на другия и се облегна назад, демонстрирайки непреклонна решителност, — единственият вариант да държа ръцете си далече от нея, е да умра. Намерете друг начин да ни помогнете.
— За мен терапията е нещо ново — каза Гидиън малко по-късно, когато се бяхме настанили в бентлито и се прибирахме вкъщи. — Затова не съм съвсем сигурен. Наистина ли беше толкова зле, колкото ми се стори?
— Можеше да е и по-добре — отвърнах уморено и се облегнах назад. Чувствах се изтощена до смърт. Дори не обмислих възможността да отида на тренировката по крав мага в осем. — Какво не бих дала да взема един бърз душ и да си легна.
— Аз имам още някои неща, които трябва да довърша.
— Няма проблем — прозях се аз. — Защо не си починем тази вечер и да се видим утре сутринта?
Предложението ми беше посрещнато с дълбоко мълчание, но атмосферата между нас се зареди с такова напрежение, че бях принудена да вдигна глава и да го погледна. Седеше, вперил поглед в мен със силно стиснати устни.
— Опитваш се да ме отрежеш.
— Не. Аз…
— Точно това правиш! Вече издаде присъдата си и сега искаш да се отървеш от мен.
— Изморена съм до смърт, Гидиън. Не мога да понеса никакви глупости повече. Имам нужда от сън и…
— Аз имам нужда от теб — отсече той. — Какво трябва да направя, за да ми повярваш?
— Не мисля, че си ми изневерил. Сега доволен ли си? Колкото и подозрително да изглежда всичко, не мога да повярвам, че би го направил. Просто тайните ти ми идват в повече. Влагам всичко от себе си в тази връзка, а ти…
— Мислиш, че аз не го правя? — Той се завъртя на седалката и подгъна крака си така, че да застане с лице към мен. — Никога в живота си не съм влагал толкова усилия в нещо, колкото в теб.
— Не трябва да го правиш заради мен. Трябва да го направиш заради себе си.
— Не ми излизай с тези глупости! Не би ми се налагало да уча как да имам връзка заради никой друг!
Изстенах тихо, облегнах глава на седалката и отново затворих очи.
— Нямам сили да се боря повече с теб, Гидиън. Искам мир и спокойствие поне за една нощ. Цял ден не се чувствам добре.
— Да не си болна?
Той се премести, подложи нежно ръка зад врата ми и притисна устни до челото ми.
— Не си топла. Как е стомахът ти?
Поех дълбоко въздух, почувствах уханието на кожата му. Изпитах огромно желание да заровя лице в извивката на врата му.
— Добре.
Изведнъж се сетих и изпъшках.
— Какво има? — Взе ме в скута си и ме притисна до себе си. — Какво ти е? Да отидем ли на лекар?
— Цикълът ми — прошепнах аз, защото не исках Ангъс да чуе. — Трябва да ми дойде всеки момент. Не знам защо не се сетих по-рано. Нищо чудно, че съм толкова уморена и раздразнителна. От хормоните е.
Той замря. Изчаках няколко секунди, след това вдигнах глава и се вгледах в лицето му. Сви тъжно устни и призна:
— Това е нещо ново за мен. Човек не се сблъсква с подобни неща при случайните сексуални контакти.
— Късметлия! Сега ще изпиташ всички неудобства, запазени за мъжете с постоянни приятелки и съпруги.
— Късметлия съм.
Гидиън отметна кичурите коса от слепоочието ми, оставяйки собствената си великолепна грива да пада около изваяните черти на лицето му.
— А ако късметът ми наистина проработи, утре ще се почувстваш по-добре и отново ще започнеш да ме харесваш.
О, господи! Сърцето ме болеше.
— Аз и сега те харесвам, Гидиън. Просто не харесвам това, че имаш тайни от мен. Това ще ни раздели.
— Няма да позволим да се случи — прошепна той и прокара пръст по веждите ми. — Довери ми се.