— Ти също трябва да ми имаш доверие.
Надвеси се над мен и нежно допря устни до моите.
— Знаеш ли какво, ангелче? — каза той едва чуто. — На никой друг не се доверявам толкова, колкото на теб.
Мушнах ръка под сакото му и го прегърнах, попивайки топлината на стройното му мускулесто тяло. Не можех да спра тревогата, че започвахме да се отдалечаваме един от друг.
Гидиън се възползва от момента и плъзна език в устата ми, докосвайки моя като с кадифе. Бавно, сякаш искаше да ме подмами. Потърсих по-плътен контакт, имах нужда от повече. Винаги исках повече. Мразех това, че като оставим физическата ни връзка, той ми даваше толкова малко от себе си.
Той изстена в устата ми и еротичният звук премина през цялото ми тяло. Наведе глава и впи плътните си устни в моите. Целувката ни стана по-дълбока, езиците ни се докосваха, дишането ни се ускори.
Ръката, с която беше обгърнал гърба ми, ме притегли по-близо. Другата му ръка се плъзна под блузата и топлата му длан докосна гърба ми. Пръстите му се раздвижиха, сякаш се опитваха да ме успокоят, докато целувката ни ставаше все по-необуздана. Огънах гръб под ласките му, имах нужда да усетя докосването му върху голата си кожа.
— Гидиън…
За първи път физическата ни близост не беше достатъчна, за да успокои отчаяния копнеж, който се надигаше в мен.
— Тихо — опита се да ме утеши той. — Тук съм. Никъде няма да ходя.
Затворих очи и зарових лице във врата му, питах се дали ще сме достатъчно упорити, за да останем заедно, дори ако се окаже, че е най-добре да се разделим.
4
Събудих се с вик, заглушен от потната длан, която затискаше устата ми. Бях притисната под огромна тежест, която не ми позволяваше да дишам. Усетих как друга ръка се вмъкна под нощницата ми и започна грубо да ме опипва. Обзе ме паника, започнах да се мятам в леглото и да ритам бясно.
„Не… Моля те, недей… Стига… Не го прави повече…“
Дишайки тежко като куче, Нейтън грубо разтвори краката ми. Онова твърдо нещо между краката му започна да се бута напосоки в мен, като се блъскаше във вътрешната страна на бедрото ми. Борех се, дробовете ми буквално горяха, но той беше толкова силен. Не можех да го отблъсна. Не можех да избягам.
„Престани! Махай се. Не ме докосвай. О, Господи… моля те, не прави това с мен… не ме наранявай.
Мамо!“
Ръката на Нейтън ме притисна и главата ми потъна във възглавницата. Колкото повече се борех, толкова повече се възбуждаше той. Шептеше отвратителни, мръсни думи в ухото ми, откри онова нежно място между краката ми и проникна в мен, пъшкайки. Замръзнах, ужасната болка ме стегна като в менгеме.
— Дааа… — ръмжеше той — харесва ти щом ти го вкарам… малка мръсница… харесва ти.
Не можех да дишам, гърдите ми се разтърсиха от ридание, ноздрите ми бяха затиснати от дланта му. Пред очите ми се появиха петна, дробовете ми горяха. Напрегнах се отново… нуждаех се от въздух… отчаяно се нуждаех.
— Ева! Събуди се!
Очите ми моментално се отвориха при тази команда. Отскубнах се от ръцете, които ме стискаха, освободих се. Започнах да пълзя, исках да се отърва от чаршафите, с които бяха омотани краката ми… прекатурих се.
Силният удар в пода ме събуди окончателно, от гърлото ми се изтръгна ужасен вик, пълен с болка и страх.
— Господи! Ева! По дяволите, не се наранявай!
Поех няколко дълбоки глътки въздух и с мъка запълзях към банята на четири крака. Гидиън ме вдигна и ме притисна до гърдите си.
— Ева.
— Лошо ми е — едва успях да кажа, притиснах устата си с длан, докато стомахът ми се надигаше.
— Държа те — каза той мрачно и ме понесе с бързи стъпки.
Занесе ме до тоалетната и вдигна седалката. Коленичи до мен и задържа косата ми, докато повръщах, топлата му длан се движеше нагоре-надолу по гърба ми.
— Шшш… ангелчето ми — шептеше той през цялото време. — Всичко е наред. В безопасност си.
Когато най-после стомахът ми се изпразни, пуснах водата в тоалетната и се опитах да се съсредоточа върху нещо различно от спомените в съня ми.
— Бебчо?
Извърнах глава и видях Кари, застанал на прага на банята, красивото му лице беше намръщено. Беше напълно облечен — в широки джинси и фланелка с копчета, което ме накара да осъзная, че и Гидиън е облечен. Когато се прибрахме в апартамента, той смени костюма с анцуг, но сега не беше с него, а с дънки и черна фланелка. Това напълно ме обърка, погледнах часовника си и видях, че минава дванайсет.