Бях в кухнята и чаках кафето да стане, когато Кари влезе. Изглеждаше невероятно в сивия си анцуг на университета Сан Диего, разрошената от съня кестенява коса и еднодневната брада по квадратната челюст.
— Добро утро, бебчо! — измърмори той и ме целуна по слепоочието, докато минаваше край мен.
— Станал си рано.
— Ти ли го казваш?
Извади две чаши от шкафа и обезмаслена сметана от хладилника. Донесе ги при мен и ме огледа внимателно.
— Как си?
— Добре съм. Наистина — настоях аз, когато той ме погледна с недоверие. — Гидиън се погрижи за мен.
— Добре, но надали това е толкова прекрасно, ако самият той е причина за стреса, заради който отново сънуваш кошмари.
Напълних чашите, добавих захар в моята и сметана и в двете. Докато правех това, му разказах за Корин и вечерята в „Уолдорф“, както и за скандала, който имах с Гидиън, след като я бях видяла пред „Кросфайър“.
Кари стоеше облегнат на барплота с кръстосани в глезените крака и гърди, подпрени на ръката му. Отпиваше бавно от кафето си.
— Значи не ти даде никакви обяснения?
Поклатих глава, мълчанието на Гидиън ме смазваше.
— Ами ти? Какво става с теб?
— Опитваш се да смениш темата ли?
— Какво друго да кажа? Знам само едната страна на историята.
— Някога замисляла ли си се, че може вечно да има тайни от теб?
Намръщих се и оставих чашата си.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че той е на двайсет и осем години, син е на самоубил се кредитен мошеник и съвсем случайно притежава огромна част от Манхатън — заяви Кари и вдигна вежда, сякаш ме предизвикваше. — Само си помисли! Възможно ли е между всички тези факти да няма никаква връзка?
Забих поглед в чашата си и отпих, но не признах, че вече поне няколко пъти се бях питала същото. Богатството, което Гидиън притежаваше, беше изумително, особено като се има предвид възрастта му.
— Не мога да си представя Гидиън да мами някакви случайни хора. Не и при положение че е много по-голямо предизвикателство да постигне всичко по законния начин.
— С всички тайни, които крие, можеш ли да си сигурна, че го познаваш достатъчно добре, за да направиш подобна оценка?
Помислих си за мъжа, с когото бях прекарала нощта, и почувствах облекчение, защото бях напълно сигурна в отговора, поне за момента.
— Да.
— Добре, тогава — Кари сви рамене. — Вчера говорих с доктор Травис.
При споменаването на нашия терапевт от Сан Диего мисълта ми веднага се отклони в друга посока.
— Така ли?
— Да. Онази вечер наистина яко оплесках нещата.
По притеснения начин, с който отметна кичурите от лицето си, разбрах, че има предвид оргията, която бях заварила вкъщи.
— Крос счупи носа на Иън и му разцепи устната — каза той, извиквайки в мен яростната реакция на Гидиън към… приятеля на Кари и неговото грубо предложение да се присъединя към тях. — Вчера видях Иън. Изглежда така, сякаш някой го е блъснал с тухла в лицето. Искаше да знае кой го е подредил, за да може да повдигне обвинение.
— О, не! — Имах чувството, че нещо притисна гърдите ми. — По дяволите!
— Знам. Милиардер плюс съдебен иск е равно на купища пари. Какво, по дяволите, си мислих, че правя? — Кари затвори очи и ги разтърка. — Казах му, че не знам с кого си била онази вечер, че си го забърсала някъде и си го довела вкъщи. Крос го нападна толкова внезапно, че Иън въобще не успя да го види.
— Но двете момичета, които бяха с теб, добре огледаха Гидиън — заявих аз мрачно.
— Те изхвърчаха през тази врата — Кари посочи холната врата, като че ли тя все още се тресеше след затръшването — като прилепи от ада. Не дойдоха с нас до спешното и никой от двама ни не знае кои изобщо бяха. Всичко ще е наред, ако Иън не ги срещне някъде случайно.
Потърках с ръка стомаха си, отново обхваната от тревога.
— Ще се опитам да държа нещата под контрол — увери ме той. — Всичко, което се случи през онази нощ, беше предупредителен сигнал и след като го обсъдих с терапевта, започнах да осъзнавам нещата. След това отидох да видя Трей. Да му се извиня.