Стана ми тъжно, когато чух името на Трей. Надявах се, че зараждащата се връзка между Кари и студента по ветеринарна медицина ще потръгне, но Кари вече беше успял да я разруши. Както обикновено.
— Как мина?
Той отново сви рамене, но този път с очевидно неудобство.
— Онази нощ го нараних, защото се държах като идиот. А вчера отново го нараних, като се опитвах да оправя нещата.
— Скъсахте ли? — Протегнах ръка и стиснах неговата, когато ми я подаде.
— Нещата сериозно охладняха. Някъде до точка на замръзване. Той иска да съм гей, а аз не съм.
Заболя ме, когато чух, че още някой иска Кари да е различен от това, което е. При него винаги се получаваше така. Не можех да си обясня защо. За мен той беше прекрасен точно когато е себе си.
— Толкова съжалявам, Кари.
— Аз също, той е страхотен човек. Просто в момента не съм готов за стреса и всичките изисквания на подобна сложна връзка. Работя много. И положението ми не е достатъчно стабилно, за да мога да издържа психически на напрежението — каза той и стисна устни. — Може би не е зле и ти да се замислиш за това. Преместихме се тук съвсем скоро. И двамата все още свикваме с обстановката.
Кимнах. Много добре разбирах какво има предвид и като цяло бях съгласна с него, но бях твърдо решена да изградя здрава връзка с Гидиън.
— Говори ли и с Татяна?
— Не е необходимо. — Той прокара палец по кокалчетата на ръката ми и след това я пусна. — Тя е лесна.
Изсумтях и отпих голяма глътка от полуизстиналото си кафе.
— Не само в този смисъл на думата — смъмри ме той и ми се усмихна палаво. — Искам да кажа, че не очаква нищо и няма никакви претенции към мен. За нея всичко е наред, стига да използвам презервативи и да я накарам да свърши поне толкова пъти, колкото свършвам аз. Чувствам се добре с нея, и то не само защото прави перфектни свирки. Приятно е да си с някого, който иска единствено да се забавлява и не те притиска по никакъв начин.
— Гидиън ме познава. Разбира ме и се опитва да ми помогне да се справя с проблемите си. И той полага усилия във връзката ни, Кари. И на него не му е лесно.
— Мислиш ли, че Крос е изчукал бившата си в обедната почивка?
— Не.
— Сигурна ли си?
Поех дълбоко въздух, отпих глътка кафе, за да ми даде сили, и признах:
— Почти. Мисля, че в момента аз съм единствената в живота му. Правим страхотен секс, разбираш ли? Но Корин го държи по някакъв начин. Гидиън казва, че изпитва чувство на вина, но това не обяснява увлечението му по брюнетки.
— Но обяснява защо си си изпуснала нервите и си го ударила. Това, че тя се върти около него, те вбесява. А той пак не иска да ти каже какво става. Мислиш ли, че подобни отношения са нормални?
Не бяха. Знаех го. И мразех този факт.
— Снощи ходихме при доктор Питърсън.
Кари вдигна вежди.
— Как мина?
— Не ни каза, че трябва да бягаме един от друг колкото ни държат краката.
— А ако ви каже нещо подобно? Ще го послушаш ли?
— Този път няма да бягам, ако нещата загрубеят. Говоря съвсем сериозно, Кари. — Вперих поглед в него. — Ако избягам при първата вълна от неприятности, ще излезе, че не съм постигнала нищо.
— Крос не е вълна, а истинско цунами, бебчо.
Засмях се, без да искам. Кари можеше да ме накара да се разсмея дори когато плачех.
— Честно казано, ако не успея да накарам връзката ми с Гидиън да проработи, се съмнявам, че изобщо бих могла да имам връзка с някого.
— В момента говори ниското ти самочувствие.
— Той знае какъв товар нося.
— Добре.
Погледнах го учудено.
— Добре?
„Предаде се твърде лесно.“
— Не съм напълно убеден, но ще приема нещата — заяви той и грабна ръката ми. — Хайде, ела да ти оправим косата.
Усмихнах му се благодарно.
— Ти си върхът.
Той леко удари дупе в моето.
— И няма да те оставя да го забравиш.
5
— За смъртоносен капан — заяви Кари, — този е доста баровски.
Поклатих глава и се отправих към кабината в частния самолет на Гидиън.
— Няма да умреш. Пътуването със самолет е много по-безопасно от пътуването с кола.
— Не смяташ ли, че самолетните компании са платили доста пари, за да разпространяват подобни статистики?