Спрях, за да го шляпна леко по рамото през смях, и обгърнах с поглед изключително луксозния интериор. Определено правеше впечатление. През живота си бях виждала и други частни самолети, но както обикновено Гидиън беше стигнал до ниво, което малко хора изобщо можеха да си позволят.
Кабината беше просторна, с широка пътека в средата. Беше обзаведена в неутрални цветове и акценти в шоколадовокафяво и леденосиньо. В лявата част бяха подредени дълбоки въртящи се седалки с масички пред тях, а вдясно беше поставен огромен диван, разделен на отделни места за сядане. До всяка седалка имаше самостоятелна конзола с всякакви електронни забавления. Знаех, че в задната част на самолета има спалня и една или две луксозно обзаведени бани.
Стюардът взе саковете и ни направи знак да седнем на две от седалките, пред които имаше маса.
— Господин Крос ще бъде тук до десет минути — каза той. — Мога ли да ви предложа нещо за пиене?
— За мен вода, моля — отвърнах аз и погледнах часовника си, минаваше седем и половина.
— Едно блъди мери — поръча Кари, — ако имате.
Стюардът се усмихна.
— Имаме всичко.
Кари улови погледа ми.
— Какво? Не съм вечерял. Доматеният сок ще ме засити, докато дойде време за вечеря, а алкохолът ще помогне на хапчето против повръщане да подейства по-бързо.
— Нищо не съм казала — възразих аз.
Обърнах се към прозореца и се загледах в нощното небе. Както обикновено мислите ми се насочиха към Гидиън. Беше мълчалив през целия ден, още от момента, в който се събуди. Отидохме на работа в пълно мълчание, а когато работният ден свърши в пет, се обади само за да каже, че Ангъс ще ме закара до вкъщи сама и после ще ни вземе с Кари и ще ни остави на летището, където ще се срещнем.
Все пак реших да се прибера пеша, тъй като предишната вечер не бях ходила на фитнес, а нямаше да имам време за тренировка преди полета. Ангъс ме предупреди, че на Гидиън няма да му е никак приятно, ако откажа да се кача в колата, въпреки че се опитах да бъда много любезна и наистина имах причина за този си избор. Реших, че Ангъс все още мисли, че му се сърдя заради Корин, което донякъде си беше вярно. Със съжаление трябваше да призная, че някъде дълбоко в себе си се надявах да се чувства зле. По-голямата част от мен обаче се възмущаваше, че съм толкова дребнава.
Докато вървях през Сентръл парк, следвайки една от алеите между високите дървета, взех твърдо решение, че няма да позволя на нито един мъж да ме засегне. Дори и на Гидиън. Нямаше да позволя на проблемите с него да ми попречат да прекарам добре в Лас Вегас с най-добрия ми приятел.
По средата на пътя спрях, обърнах се и се загледах в мезонета на Гидиън, който се издигаше високо над Пето авеню. Питах се дали в момента е там, дали си събира багажа и прави планове как да прекара уикенда без мен. Или може би все още е на работа и довършва неотложните задачи за седмицата.
— Охо!… — изчурулика Кари, когато стюардът се върна с питиетата ни. — Пак доби онова изражение.
— Какво изражение?
— Яростно и агресивно — отвърна той и чукна високата си тънка чаша в чашата ми за вода. — Искаш ли да поговорим?
Точно щях да му отговоря, когато Гидиън влезе в самолета. Изглеждаше мрачен, в едната си ръка държеше куфарче за документи, а в другата сак. Подаде сака на стюарда, след това мина покрай нас с Кари, кимна му бегло и прокара върха на пръстите си по бузата ми, изпращайки вълна от електричество през цялото ми тяло. После изчезна в кабината в задната част на самолета и затвори вратата.
Намръщих се.
— Пак е в лошо настроение.
— Но е толкова секси. Как само изглежда в този костюм.
Обикновено костюмът определяше как изглежда един мъж. Но това, в което Гидиън превръщаше всеки костюм, би трябвало да се забрани със закон.
— Не споменавай външния му вид — измърморих аз.
— Направи му свирка. Със сигурност ще му оправи настроението.
— Говориш като мъж.
— Ти нещо друго ли очакваш?
Кари взе изпотената стъклена бутилка с водата, която не бях наляла в кристалната си чаша.
— Виж това.
Показа ми етикета, на който пишеше: „Крос тауърс & казино“.
— Ето това вече е гъзария.
Свих сърдито устни.
— Това е за китовете.
— Какво?
— Големите играчи в казината. Комарджии, на които не им мигва окото да заложат сто хиляди на една-единствена карта. Има много екстри, с които ги привличат — храна, хотелски стаи, безплатни пътувания. Вторият съпруг на майка ми беше такъв. Това беше една от причините, заради които го изостави.