Ниският гърлен звук, който издаде, изпълни пространството между нас.
— Имам много неща на главата си. Но това не означава, че не си мисля за теб.
— Чувствам го, Гидиън. Усещам, че между нас има дистанция, каквото преди не съществуваше.
Ръцете му се плъзнаха по врата ми и го обвиха.
— Няма никаква дистанция. Стиснала си ме за гърлото, Ева. — Пръстите му леко притиснаха. — Усещаш ли това?
Изведнъж ми стана трудно да дишам. Адреналинът ускори пулса ми — физическа реакция на страха, който се коренеше в самата мен, а не в Гидиън, за когото бях абсолютно сигурна, че никога няма да ме нарани или да ме изложи на опасност.
— Понякога — каза той с дрезгав глас, впил изгарящ поглед в мен, — едва си поемам въздух.
Сигурно щях да се отскубна, ако не бяха очите му, в които се виждаше такава буря и копнеж.
Караше ме да изпитвам същото безсилие, същото усещане, че всеки мой дъх зависи от някой друг.
Ето защо, вместо да бягам, направих обратното. Отпуснах глава назад и се предадох изцяло. В този миг пипалата на страха изведнъж се отдръпнаха. Оказваше се, че Гидиън е прав — наистина изпитвах желание да му предам контрола. Това ме караше да се чувствам спокойна, задоволяваше някаква дълбока нужда в мен, която досега не бях осъзнавала, че изпитвам.
Настъпи дълго мълчание, накъсвано само от неговото дишане. Усещах, че се бори със силни емоции, и се питах какви са. Какво би могло да буди подобни противоречия?
Той въздъхна дълбоко, освобождавайки напрежението.
— От какво имаш нужда, Ева?
— От теб. Във въздуха.
Ръцете му се плъзнаха по раменете ми и леко ги стиснаха, след това продължиха надолу. Пръстите му се преплетоха с моите и челата ни се допряха.
— Някой ден ще трябва да ми обясниш връзката между теб, секса и превозните средства.
— Ще те имам навсякъде, където успея да те получа — заявих аз, повтаряйки с леки изменения изречението, което ми беше казал преди време. — А и сигурно ще мога да го направя отново едва следващия уикенд заради цикъла ми.
— По дяволите!
— Сега разбираш ли какво имам предвид?
Той взе сакото си, загърна ме в него и ме изведе от кабината.
— О, господи!
Ръцете ми рязко стиснаха чаршафа, а гърбът ми се изви като дъга, когато Гидиън притисна таза ми към леглото и прокара език по клитора ми. Кожата ми беше покрита със ситни капчици пот, погледът ми беше замъглен, цялото ми същество бе изпънато до скъсване в очакване на оргазма. Пулсът ми бясно препускаше в унисон с непрестанното ръмжене на моторите на самолета.
Вече бях свършила два пъти — благодарение и на гледката на тъмната коса между краката ми, и на умелите движения на езика му. Бикините ми бяха съсипани, буквално разкъсани от силните му ръце, а той все още беше напълно облечен.
— Готова съм. — Зарових ръце в косата му, усещайки потта в корените й. Това беше цената, която плащаше за въздържанието. Винаги беше много внимателен с мен, винаги отделяше време да се увери, че съм овлажнена и подготвена, преди да ме изпълни с огромния си член.
— Аз ще преценя кога си готова.
— Искам да те усетя вътре…
Изведнъж самолетът се разтресе и потъна надолу, а аз останах в безтегловност. Чувствах само устните на Гидиън, които ме смучеха.
— Гидиън!
Преминах през конвулсиите на следващия оргазъм, а тялото ми болезнено се гърчеше от нуждата да усетя члена му в себе си. Кръвта блъскаше в ушите ми, чух някакъв глас, който съобщи нещо по радиоуредбата, но не разбрах какво точно каза.
— В момента си толкова чувствителна. — Гидиън повдигна глава и облиза устните си. — Свършваш като луда.
— Щях да свърша още по-силно, ако беше вътре — едва успях да промълвя.
— Ще го имам предвид.
— Няма значение, ако сега ме заболи леко — опитах да го убедя. — Ще имам няколко дни да се възстановя.
Нещо в погледа му проблесна. Той се надигна.
— Не, Ева.
Грубият му глас ме извади от следоргазменото замайване. Повдигнах се на лакти и започнах да го наблюдавам, докато се съблича с бързи, елегантни движения.
— Изборът е мой — напомних му аз.
Той бързо свали жилетката, връзката и ръкавелите си.
— Наистина ли искаш да играеш с тази карта, ангелче? — Гласът му беше твърде равен и безизразен.