— Добре — съгласих се аз. — Кой от хотелите е твой?
— Имам няколко. Можеш да си избереш — отвърна той и се загледа през прозореца. — Скот ще ти изпрати имейл със списъка. Кажи му какво си решила и той ще направи всичко необходимо. Ще пътуваме натам заедно и ще се върнем пак заедно.
Облегнах се назад, отпих от кафето и забелязах, че е свил ръце в юмруци. Отражението на лицето му в затъмнения прозорец беше безизразно, но усещах, че е потиснат.
— Благодаря ти — прошепнах.
— Недей. Никак не съм доволен от това, Ева — отвърна той и един мускул на брадичката му потрепери. — Твоят съквартирант се държи като задник, а аз съм този, който трябва да прекара уикенда без теб.
Не ми харесваше да го виждам толкова нещастен, затова взех чашата от ръцете му и я поставих в специалната поставка заедно с моята. След това седнах в скута му и го обкрачих. Прегърнах го през раменете.
— Оценявам това, че отстъпи, Гидиън. Означава много за мен.
Той впери блестящите си сини очи в мен.
— Знаех си, че ще ме подлудиш още в момента, в който те видях.
Усмихнах се на спомена за първата ни среща.
— Просната по задник във фоайето на „Кросфайър“?
— Преди това. Отвън.
Намръщих се и попитах:
— Къде отвън?
— На тротоара.
Гидиън стисна бедрата ми по онзи властен и собственически начин, който ме караше да изгарям от копнеж по него.
— Точно отивах на една среща. Ако се бях забавил и минута, щях да те изпусна. Тъкмо се бях качил в колата, когато ти се появи зад ъгъла.
Спомних си бентлито, спряло до бордюра в онзи ден. На идване бях прекалено впечатлена от сградата, за да обърна внимание на елегантната кола, но си спомням, че я видях на тръгване.
— Порази ме още в мига, в който те зърнах — каза той с дрезгав глас. — Не можах да откъсна поглед от теб. Пожелах те веднага. Безумно. Брутално.
Как можех да не забележа, че първата ни среща е означавала много повече, отколкото си бях представяла? Мислех, че се бяхме сблъскали случайно. Но той вече си е тръгвал… Което означаваше, че се е върнал съвсем съзнателно. Заради мен.
— Спря точно до колата — продължи той — и изви глава назад. Гледаше нагоре към сградата, а аз си те представих, застанала на колене, да гледаш по същия начин нагоре към мен.
Ниският секси глас на Гидиън ме накара да потръпна върху коленете му.
— По какъв начин? — прошепнах аз, хипнотизирана от пламъка в очите му.
— С вълнение. С известно благоговение… и с малко страх. — Сложи ръце под дупето ми и ме притисна по-близо до себе си. — Не можех да не те последвам вътре. И те заварих точно така, както си те представях, почти коленичила пред мен. В този момент вече виждах в съзнанието си десетките неща, които мога да ти причиня, стига веднъж да ми паднеш без дрехи.
Преглътнах. Спомних си, че и аз реагирах по подобен начин, когато го видях.
— Когато за първи път те видях, веднага помислих за секс. Безумен, главозамайващ секс.
— Забелязах — отвърна той и плъзна ръце по гърба ми. — Знаех, че и ти си ме видяла. Че си видяла какъв съм… какво нося в себе си. Каква е същността ми.
И това ме накара да се просна по задник — в буквалния смисъл на думата. Тогава погледнах в очите му и разбрах какво огромно напрежение таи в себе си, какви тъмни сенки пълзят из душата му. Съзрях в него и сила, и ненаситност, и власт, и желание. Някъде дълбоко в себе си знаех, че ще ме завладее изцяло. Беше истинско облекчение да разбера, че и той е почувствал същия катаклизъм по отношение на мен.
Гидиън сложи ръце на раменете ми и ме притегли, докато челата ни се допряха.
— Никой преди това не ме е виждал, Ева. Ти си единствената.
Гърлото ми болезнено се сви. В много отношения Гидиън бе непреклонен и суров, и въпреки това беше толкова сладък към мен, почти като дете. Това ми харесваше, защото беше чисто и спонтанно. И ако никой друг не си бе направил труда да погледне отвъд красивото му лице и солидна банкова сметка, не заслужаваше да го познава.
— Нямах представа. Ти се държа толкова… хладно. Сякаш изобщо не ти направих впечатление.
— Хладно? — удиви се той. — Изгарях от желание по теб. Оттогава съм тотално прецакан.
— Много мило! Мерси!
— Ти ме накара да изпитвам нужда от теб — продължи той с дрезгав глас. — А сега не мога да понеса мисълта, че два дни няма да те видя.
Хванах брадичката му с две ръце и го целунах, плъзгайки нежно и извинително устните по неговите.