„Да идем във Вегас? Само ти и аз.“
„С 2 ръце за.“
„Ще говорим после.“
Изключих звука на телефона и го оставих встрани. Погледът ми падна върху двете тройни рамки за снимки, които стояха до монитора. В едната се виждаха родителите ми и Кари, докато в другата бяха подредени мои снимки с Гидиън. Беше ги подбрал собственоръчно, защото искаше да имам нещо, което да ми напомня за него така, както моята снимка, която държеше на бюрото си, му напомняше за мен. Не че имах нужда от напомняне.
Харесваше ми да държа образите на хората, които обичам, близо до себе си. Да гледам майка ми, снимана на яхтата на съпруга й някъде на Френската Ривиера, с руси къдрици, невероятна усмивка и приятно закръглено тяло, едва прикрито от миниатюрния бански. До нея доведеният ми баща Ричард Стантън, с достолепна осанка и посребрена коса, която, колкото и да е странно, допълваше външния вид на доста по-младата му съпруга; и Кари, който се усмихваше широко и палаво в цялата фотогенична прелест на блестящата си кестенява коса и искрящи зелени очи. Това зашеметяващо лице вече се появяваше по страниците на списанията и скоро щеше да грее от билбордове и автобуси, рекламирайки дрехите на „Грей Айълс“.
Погледнах през коридора, където зад стъклената стена се намираше малкият кабинет на Марк Герити, и видях сакото му, преметнато на стола, той самият обаче не беше там. Не се изненадах, когато го открих да се мръщи над чашата си за кафе в стаята за почивка. С него споделяхме обща страст към кофеина.
— Мислех, че вече си научил как да я използваш — казах, посочвайки новата кафемашина.
— Така е, благодарение на теб.
Марк вдигна глава и по лицето му се разля очарователно крива усмивка. Имаше лъскава тъмна кожа, къса брада, оформена на катинарче, и меки кафяви очи. Освен че беше много привлекателен, беше и прекрасен шеф. От самото начало бе подходил към мен супероткрито, разкривайки ми тънкостите на рекламния бизнес и проявявайки достатъчно доверие, че да не ми показва едно и също нещо по два пъти. Работехме добре заедно и се надявах, че още дълго време ще имам възможността да съм част от неговия екип.
— Опитай това — каза той и се протегна към една чаша на плота, над която се виеше пара. Подаде ми я и аз я приех с благодарност. Оцених факта, че се е сетил да добави сметана и подсладител, точно както обичах.
Отпих внимателно, тъй като кафето беше горещо, и веднага се разкашлях от неочаквания и не особено приятен вкус.
— Какво е това?
— Кафе с вкус на боровинки.
Не можех да прикрия смръщената си физиономия.
— Кой, по дяволите, би пил такова нещо?
— Ами… нашата работа е точно това — да разберем кой би го пил и да му го продадем — отговори той и вдигна чашата си като за наздравица. — Да пием за най-новия ни клиент!
Премигнах, поизправих се и отпих още една глътка.
Два часа по-късно все още усещах по езика си лепкавия сладникав вкус на изкуствена боровинка. Беше дошло времето ми за почивка, затова влязох в интернет и потърсих името на доктор Теранс Лукас, мъжа, с когото се бях запознала на вечерята предната вечер, и който очевидно имаше някакви търкания с Гидиън. Точно бях написала името му в полето за търсене, когато телефонът на бюрото ми иззвъня.
— Офисът на Марк Герити — вдигнах слушалката аз. — На телефона е Ева Трамел.
— Сериозно ли говориш за Вегас? — попита Кари без всякакво предисловие.
— Напълно.
Настъпи кратко мълчание.
— Така ли смяташ да ми съобщиш, че ще живееш с богатото си гадже и аз трябва да се изнеса?
— Какво? Не, разбира се! Да не си полудял? — Стиснах очи, едва сега разбрах колко несигурен се чувства Кари. Мислех, че приятелството ни е надживяло подобни съмнения. — Цял живот няма да се отървеш от мен, нали си го знаеш?
— И как така изведнъж реши, че трябва да отидем във Вегас?
— Ей така. Реших, че няколко дни можем просто да си лежим край басейна, да пием мохито и да чакаме да ни сервират храната.
— Не съм сигурен, че мога да допринеса за това финансово.
— Не се тревожи, всичко е за сметка на Гидиън. Ще пътуваме с неговия самолет, ще отседнем в негов хотел.
Това си бе лъжа, защото възнамерявах сама да платя за всичко, освен за самолета, но не беше нужно Кари да го знае.
— И той няма да дойде?
Облегнах се назад и се загледах в една от снимките на Гидиън. Бяхме се разделили само преди няколко часа, а вече ми липсваше.