Шефът на бюрото уточни, че сигурността му не е гарантирана извън селото.
— А в селото?
Човекът повдигна рамене и се усмихна.
— С малко повече късмет…
Въпреки това той реши да обиколи целия Орион, започвайки от „Фо“ — манастира, който беше най-близката община.
В Ласак човек бе свободен, по-свободен, отколкото изобщо някога е бил Нел. Но животът тук му се струваше жалък, посредствен. Почти не виждаше перспективи за бъдещето… Сигурността на жителите зависеше от съседните звездници.
С всъдеходките на рамо пое по пътя за манастира и закрачи спокойно покрай гората. Автоматичен въздушен кораб прелиташе над територията на Орион, разпространявайки през мегафон обичайните лозунги. „Геопрограмистите ви пожелават успех в новата съдба. Бъдете здрави и щастливи. Отрицателите са най-опасните врагове на цивилизацията…“
Неща от този род. Корабът се отдалечи и Нел продължи пътя си. От началото на XXIV век геопрограмирането ръководеше съдбините на планетата. С тази неясна дума се означаваха едновременно единната централизирана държава и определен метод на правителството, който превръщаше целия свят в програмирана и в най-малките подробности хиперсистема… Нел не можеше да повярва в ненадейното изчезване на геопрограмистите и на фантастичната им машинария.
Видя селяни от манастира да се трудят. И мъжете, и жените носеха строги кафяви униформи. Инструментите им бяха съвсем допотопни. Може би отглеждаха онези манастирски растения, чиято рядкост определяше високата им цена и обратното… По-нататък върху Нел се нахвърли едър дог, ала за щастие стопанинът, тромав монах, бързо повика животното. Други огромни кучета, отделени от пътя с висока желязна ограда, лаеха бясно, докато ги наближаваше. Когато минаваше край тях, той зашепна: не, не, не… много тихо, без да поглежда животните. Просто за опит. Кучетата отстъпиха и млъкнаха… Нел предпочете да не се замисля върху това. Отдалечи се бързо.
Стигна до портите на манастира. Мъж и жена, и двамата много високи, с тъмни коси и тъмни дрехи, го посрещнаха, насочили срещу него арбалетите си.
— Вие ли сте отрицателят самотник? — попита жената.
— Няма отрицател самотник! — отговори Нел. Това можеше да се разбере по два начина — или няма отрицател самотник, защото не съм отрицател, или няма отрицател самотник… и приятелите ми не са далеч! — Идвам от селото — само каза той.
— Какво искате? — попита мъжът.
Двамата монаси го гледаха враждебно.
— Искам да видя монарха Стю Лижу — отговори Нел.
Предпочиташе хората от Орион да не са чак толкова сигурни в него. Принадлежността му към страшната секта можеше да го погуби или спаси. Въпрос на късмет. Искаше да се възползва от този късмет.
— Вашият монарх желае да се срещнем — добави той. — Той ме очаква. Хайде, кажете му, че се наричам Нел Ван и че съм бивш техник от колектора „Лунен червей“. Знам много неща за геопрограмирането.
Жената кимна с глава. Мъжът се отдалечи да предаде съобщението. Върна се много бързо. Отговорът бе положителен. Стю Лижу желаеше да го приеме. Кога?
— Последвайте ме и ще видите!
— Внимавай! — намеси се жената. — Той трябва да върви отпред! Опасен е!
Нел тръгна към манастирския център, заплашван с арбалетите, които въпреки вида си, бяха твърде сложни оръжия.
Стю Лижу прие Нел в една стая на монархическата кула, осветена от множество прозорчета. Тронът на монарха приличаше на дъното на пещ, в която се топяха всички лъчи. Стю Лижу беше висок като всички обитатели на манастира — повече от метър и деветдесет. Беше облечен във великолепна сива униформа, с медали, верижки, християнски кръст и украсена кожена препаска. Присвити и светли очи блестяха изпод силно плешивото му чело.
— Добър ден, Монарх — каза Нел. Мъжът кимна безмълвно. Накрая се реши и проговори бавно, с дрезгав глас.
— Твърдите, че притежавате някакви сведения за геопрограмистите. Вярно ли е това?
— Не за геопрограмистите. За геопрограмирането…
— Не виждам особена разлика… Едно нещо ме интересува най-вече — наистина ли геопрограмистите са програмирали предаването на властта?
Нел се замисли. Всъщност той не разполагаше с никаква изключителна или особена информация. Можеше само да предложи… или да продаде една хипотеза. Наистина хипотеза, подкрепена от множество наблюдения и разсъждения.
— Пояснете мисълта си — каза той.
Стю Лижу още дълго време не помръдна и не проговори.
— Искам да кажа следното: геопрограмистите ли създадоха номадски банди, жонгльори, дадоси, отрицатели, които обсаждат съзвездията и насочват тяхното развитие към затваряне и автаркия… или разпространението на номадите е просто историческа случайност?