Метр Бо Жен сви рамене.
— Благодарение на силата си те могат…
— Каква сила?
— В известен смисъл те могат да изменят действителността, която бог…
— Кой им е дал тази сила?
— Дяволът, разбира се!
— Какво трябва да се направи, за да се предпазим?
— Тяхната сила е в речта. Единственият начин да направим отрицателя безобиден е да му отрежем езика!
По знак на Райнди клонингите избутаха Нел към Бо Жен, който, изглежда, много се уплаши.
— Би ли се заел лично ти с тази операция, метр? — попита общинникът.
Бо Жен се отдръпна ужасен.
— Разбира се, че не. Не аз! Тук нямате ли палач? Манастирът ще ви заеме, ако…
— Манастирът е станал много услужлив напоследък!
— Някой лекар може да свърши работата — настояваше метр Бо Жен.
— А ако по-скоро отрежем твоя език заедно с останалото!
Монахът се изправи и разпери ръце.
— Внимавайте, братя и сестри! Заради този човек губим хладнокръвието си. Той е отрицател. Нашите духове са объркани под въздействието на неговата сила!
— Ще видим! — каза Райнди Зарал. — Предлагам да подложим затворника на мъчения. Ако се покаже безчувствен, ще разберем, че е пратеник на дявола! А ако успее по някакъв начин да ни се изплъзне, ще разберем, че е отрицател!
— Отрицателите често са изгасяли огъня, с който са искали да ги изгорят — каза метр Бо Жен с назидателен тон.
— Охлаждали са желязото на палачите! — добави някой.
— Укротявали са кучета, насъскани срещу тях.
Райнди Зарал се изсмя, прикривайки под пелерината треперещите си ръце.
— Нямам навик да измъчвам затворниците си. Но тук сме изправени пред случай на върховна сила. Поставя се на карта съществуването на нашите общини! Мисля, че изпитанието е наложително!
Нел не можа да сдържи вика на ужас. „Не“-то избухна от дълбините на тялото му, задуши се в гърлото му и се превърна в стон на ранен звяр.
Райнди Зарал даде на клонингите заповед на опростен език, състоящ се от дрезгави и заповедни звукоподражателни. В залата избутаха плоска, ниска количка. Нел инстинктивно се опита да избяга. Клонингите го задържаха. За няколко секунди дрехите му бяха разкъсани. Хвърлиха го на количката. Плотът поддържаше торса и бедрата му. Главата му висеше надолу; прасците се клатеха във въздуха.
Втора количка с инструментите за мъчение приближи до другата. Нел затвори очи и престана да се съпротивлява. Сложиха му венозна инжекция на дясната ръка.
Райнди Зарал обясни:
— Това е хиперастезик, геопрограмиран под № АЛ 8034. Този продукт може в значителна степан да увеличава всички усещания… и всички болки. Той превръща и най-лекия гъдел в непоносими мъки…
Нел имаше чувството, че се обръща към него.
— След няколко минути — добави тя — съвсем лек натиск върху окото ще го накара да реве! Елате, метр Бо Жен, може би ще имаме нужда от вашата помощ…
Монахът се приближи малко към количката, но благоразумно остана на разстояние.
— Този опит е опасен — каза той.
— Ще видим — отговори общинникът.
— Ако не е отрицател, ще страда напразно.
— Ти каза, че е! — извика Райнди. — Ти говореше да му изтръгнем езика!
Метр Бо Жен се прекръсти.
— Ти си просто един измамник! — каза общинникът.
Нел лежеше със затворени очи. Можеше ли да промени трагичната действителност, като я отрече? Не вярваше.
Съмняваше се, но щеше да опита късмета си. „Не“-то на отчаяние напираше и укрепваше в стегнатите му гърди. Металният ръб под тила и коленете вече му причиняваше страшна болка. Погледите, плъзнали по тялото му, го изгаряха като лъчи. Гърч раздираше гърба му. Дишането му ставаше все по-учестено.
— Употребата на хиперастезик в случая е безсмислена — каза метр Бо Жен. — Той просто ще припадне.
„Не, не, не, не…“ — шепнеше Нел. И загуби съзнание.
„Имаш късмет, Нел Ван. — Твоите братя, отрицателите, пристигнаха в Орион и те изискват!“ Бе доловил това изречение, когато изпадаше в безсъзнание. Чу го отново, когато идваше на себе си. И още по-късно… Вок Уни… Твоите братя, отрицателите… Дойдоха за теб…
Нел имаше чувството, че се събужда в небесата. Утринното слънце бе изпълнило стаята му. Ято бели облаци се изнизваха над главата му…
Спомни си: намираше се на последния етаж на къща във формата на висока гъба, с много дълго стебло и конична шапка. Такива бяха най-хубавите домове в жилищните квартали на завода. Как съм попаднал в Жалберг? Невъзможно беше да си припомни този епизод. Но за онова, което бе последвало, се сети… Защо беше сам? Бе прекарал част от нощта с Вари Голфър. Тази стая принадлежеше на инженера, абсолютната господарка на Жалберг. Младата жена си бе отишла, докато той е спял в сладкия безпорядък на смачканата коприна. Чаршафите бяха пропити с нейния топъл лимонов парфюм.