Неслучайно Исус е проповядвал да обичаме враговете си и за силата на прошката. Ако излъчим положителна енергия, обич, състрадание в отговор на омразата, можем да неутрализираме вредите и да прочистим атмосферата от зло. Вярно, ние сме обикновени човешки същества. За нас е трудно винаги да отговаряме на злото с добро, на омразата с обич, на лошата постъпка с прошка. Трудно е, но поне можем да опитаме.
Старите хора съветват да не се плаче на погребение. В Средновековието са препоръчвали по време на големи злощастия и беди, като например чумата, да се пирува.
Трябва да се опитваме да се настройваме позитивно и оптимистично, колкото и непосилно да ни се струва това. Трябва да се стремим да реагираме с обич, състрадание и разбиране на лошите постъпки, дори това да граничи с невъзможното. Защото само така имаме надежда за избавление.
По-особена форма на отрицателна енергия са така наречените „уроки“
УРОКИТЕ
Преди да осъзнаем, че основната ни същност е енергийна, а материята е вторична, приказките за уроки е естествено да ни звучат като бабини деветини, като глупави и абсурдни суеверия. В какво се изразяват уроките?
Някой, обикновено жена, вижда нещо добро, красиво и приятно. Заглежда се продължително в него и гласно изразява или показва с поведението си очудване и възхищение. Около час след това обектът на тия чувства започва да се усеща зле. Обичайните оплаквания са немощ, апатия, замайване, прилошаване и главоболие. Пострадалият боледува от три до седем дни. Ако се касае за стар човек или за дете, т.е. за хора с по-слаби съпротивителни сили на организма, проблемът може да се задълбочи и да стане много по-сериозен. Това явление понякога се нарича и „лоши очи“.
Всъщност, касае се за по-специфична форма на отрицателна енергия. Очудването и възхищението са искрени, но някъде дълбоко, в дъното на съзнанието, те са примесени със завист или с друга негативна емоция. Отново човекът, който излъчва тези чувства и свързаните с тях енергийни вълни, го върши съвсем несъзнателно и, поне на рационално ниво, няма нито намерението, нито желанието да вреди на другия.
Както и да е, за разлика от обикновената пасивна или активна отрицателна енергия, уроките се срещат по-рядко. Качеството „да урочасват“ имат само енергийно по-силни от обикновеното хора и то в определени фази и състояния. Например, жени в периода на климактериума. Последиците изключително рядко са фатални.
Едно своеобразно явление, от което, обаче, често страдаме, е енергийният вампиризъм.
ЕНЕРГИЕН ВАМПИРИЗЪМ
Мрачното готическо наименование на явлението не бива да ви заблуждава и подвежда. Енергийните вампири не са злонамерени и злокобни чудовища, а обикновени хора като вас и мен. Доста често това дори са съвсем добри хора, които на никого не мислят злото, въпреки неприятните резултати, които предизвикват.
Накратко, това са човешки личности, преживели наскоро някаква сериозна травма — най-често, душевна: загуба на близък човек, разочарование от любим, от дете, от близък сродник. Понесли една от хилядите болки, които ни сервира животът. За да се справят и да оцелеят, те са излъчили голямо количество енергия и страдат от енергиен глад. Това е нещо като енергиен еквивалент на сериозната кръвозагуба. Хората усещат, че са зле, че нещо става с тях. Липсва им „живец“, желание за работа или за развлечение. Те винаги са апатични и постоянно се чувстват уморени.
Тогава несъзнателно започват да търсят своите енергийни „жертви“. Може да са техни колеги, съседи или приятели. Може и да са съвсем случайни и непознати за тях хора — спътници в автобус или влак, лекари, адвокати. Общото за мишените е едно: до един тези хора са енергични, добродушни, оптимистични и от тях просто струи положителна енергия.
Наглед вампирът не прави абсолютно нищо нередно. Той просто влиза в разговор, оплаква се, изповядва се, търси съчувствие. След контакта си тръгва освежен и благодарен за вниманието и разбирането. Човекът изобщо не знае, че току-що е „изсмукал“ от ближния си сериозно количество положителна енергия. А жертвата се чуди защо след това общуване се усеща толкова изтощена, замаяна, с главоболие и раздразнение.