Выбрать главу

— Защо! — въздъхна тежко тя. — Защо я отвлече?

Повелителят на вълшеблените създания се разсмя.

— А защо изобщо отвличаме човешки деца? За развъждане, естествено. За да имам под ръка идеален кандидат за мястото на Йерофанта. Похищаваме ги, когато са още малки, и ги отглеждаме, като следим дали ще развият подходящите качества. Някои връщаме обратно малко след като сме ги отвлекли, а други остават завинаги при нас. Ние развъждаме хората, както се развъждат животни — отбираме и засилваме тези черти, които са необходими на един добър Йерофант. Драскин например е продукт на дълга, дълга поредица от експерименти. Той е изключителен, почти идеален екземпляр — предан на своя повелител, интелигентен, безжалостен, достатъчно образован и опитен, за да заеме тази длъжност… — заизброява червенокосият мъж, след което внезапно се усмихна: — О, не се тревожи — твоята сестра още не сме я… използвали. И може би изобщо няма да се стигне дотам.

Тъмнокосата девойка се взираше в повелителя на вълшеблените създания с непримирима злост и омраза, ала това явно само го развесели още повече.

— И всичко това е… само за да унищожиш човешкия род? — процеди тя.

— Да унищожа човешкия род? — прихна Ейлтар. — Мислиш, че съм предложил Драскин за поста на Йерофанта само заради това! Ласкаеш се, повярвай ми.

Човеците напоследък са твърде нищожни, за да занимават мислите ми. Единственото, което ме вълнува, е Йерофантът да е на моя страна. Ти обаче си извънредно досетлива. Повелителката Париаза наистина знаеше над какво работи Мелхерон, и мога да те уверя, че трудът му представляваше сериозна заплаха за нас. Тя разказа на Драскин, който ми предаде всичко. Но секретарят ми беше този, който реши да вземе нещата в свои ръце, а не аз. За благото на вълшеблените създания.

— Мислиш ли, че това те оневинява? — извика Отрова, но в следващия момент се засрами, задето не бе могла да озапти яростта си, и отново се превърна в ледена статуя. — Кажи ми какво предлагаш.

— Това не е твоя битка, Отрова — каза повелителят, докато наблюдаваше момичето, килнал глава настрани. — Ти дойде тук единствено за да си върнеш Азалия. Нямаше да я отвлечем, ако знаех, че сестра й ще се превърне в такъв трън. Избрахме я напълно случайно — не си мисли, че някой те е наказал. Което и да е друго човешко дете щеше да ни свърши същата работа. Просто ми трябваше утроба.

— Ще ми я върнеш ли? — попита тъмнокосата девойка с глух, безизразен глас.

— Ако се отречеш публично от думите, които изрече пред всички повелители и повелителки — отвърна Ейлтар. — А после се прибереш у дома и кракът ти никога повече не стъпи тук.

Отрова се намръщи.

— Това има ли някакво значение за теб? — Твоите обвинения подействаха малко… смущаващо на другите властелини — изтъкна червенокосият мъж. — Кажи им, че всичко, което си казала, е лъжа, и те ще се успокоят.

Чернокосото момиче го изгледа съсредоточено. Вече бе научило от собствен опит, че не бива да вярва и на една-единствена дума на повелителя на вълшеблените създания. И бездруго това, в което я уверяваше, противоречеше напълно на думите на Чевръстин. Според Антиквария Ейлтар можеше да заграби властта, без значение дали на останалите повелители и повелителки това им харесваше, или не. Ето защо дори и Отрова да се откажеше публично от изявлението си, това нямаше да промени нещата по никакъв начин.

— Ще трябва да помисля над предложението ти — рече тя.

— Отрова, това е сестра ти — изтъкна червенокосият мъж и посочи към русото привидение.

— Нима? — попита тъмнокосата девойка. — А може би е просто една илюзия. Дори да приема предложението ти, бъди сигурен, че няма да заявя нищо пред властелините, докато сестра ми не застане до мен. Вашето племе е по-коварно и от най-гнусните блатни змии.

Лицето на Ейлтар се изкриви от гняв и Отрова разбра, че ударът й е попаднал точно в целта.

— Върви тогава — процеди през зъби червенокосият мъж. — Ще чакам завръщането ти. Обаче запомни добре думите ми, човешко девойче! Ако не приемеш условията ми, не само, че няма да върна сестра ти, ами ще направя така, че да прекара остатъка от живота си в непоносими мъчения! Колкото и да й беше трудно, Отрова успя да запази самообладание.

— Ще се върна — каза тя и излезе от стаята.

* * *

Когато се върна в стаята на Чевръстин, Пиперено зрънце скочи радостно от мястото си и се хвърли на шията й, ала тъмнокосата девойка дори не почувства прегръдката й.

— Вече си мислехме, че повече няма да те видим! — възкликна Пиперено зрънце. Брам също се надигна от стола си и я изгледа съсредоточено.