— Какво има, Отрова? — попита Чевръстия, забелязвайки трескавата й реакция.
— Паяк — отвърна девойката и се заозърта разтревожено. Какво странно съвпадение — тази гадина да се появи точно в момента, когато си мислеше за… О, не. Ето я и нея.
Асинастра стоеше в края на терасата, изгърбена под противния безпорядък на мръсните си коси. Лицето и зловещият й взор бяха прикрити от бял, прояден от молци воал. Отрова не можеше да зърне черните, парализиращи очи, ала знаеше, че повелителката на паяците се взира злорадо в нея.
Тъмнокосото момиче усети как кръвта се вледенява в жилите й, но запази привидно самообладание и отвърна с достойнство на скрития под воала поглед. Асинастра не бе забравила кой е откраднал кинжала й.
— Тя не може да ти стори зло — прошепна Чевръстин. — Не и тук. Защитата на Йерофанта се простира над всички, които се намират в границите на Владенията му.
Отрова продължаваше да гледа към господарката на паяците.
— Надявам се да си прав — промълви тихо тя. Страховитата жена и момичето се взираха една в друга още известно време, след което Асинастра се обърна и излезе през близката врата. Когато чудовището се скри от погледа й, Отрова изпита невероятно облекчение, но в следващия момент то бе помрачено от мрачно предчувствие. Повелителката на паяците беше тук, което означаваше, че рано или късно щеше да дойде за Отрова. Единствено покровителството на Йерофанта й осигуряваше някаква защита, но тази защита бе доста тъничка — колкото една дума.
— Защо всички са се събрали тук? — попита тя и посочи към повелителите и повелителките под тях.
Старецът се прокашля.
— Йерофантът започна да пише — осведоми я той. — Понякога Йерофантът сам започва да пише дадена история. А тази история е от огромно значение, в много отношения е по-важна от повечето други легенди и сказания.
— Но те се боят от него — изтъкна Отрова. — Защо?
— Защото историите на Йерофанта не са просто истории — отвърна Чевръстия. — Те могат да променят нещата. Пазителите на древността например само събират различни данни и факти. Това, което узнаваме, отива в книгите на Великата библиотека, които се пишат сами. Ние можем само да наблюдаваме. Йерофантът обаче е творец. Написаното от него се сбъдва, превръща се в неоспорима истина и закон. Вече си запозната със закона на Амрей. В момента, в който Йерофантът го е написал, всички повелители и повелителки вече били принудени да се съобразяват с него и да му се подчиняват. Забележи, не по свое собствено желание, а по принуда. Те просто не могат да откажат аудиенция на човек и не могат да му сторят зло, докато тази аудиенция не е приключила. За тях е невъзможно да нарушат този указ. Амрей го е създал, за да осигури по-справедливо отношение към хората в различните Владения и ако не друго, поне да бъдат изслушвани. Сега повелителите искат да разберат какви закони ще възникнат след създаването на новата история, която Йерофантът пише в момента. И треперят от страх.
— А той какво ще направи? — попита Отрова.
— Кой може да каже? — вдигна рамене Чевръстин. — А ти как би постъпила?
— Бих измислила някакъв велик водач на човечеството — заяви девойката, без да се замисли. — Такъв като Аламбар Бърл, но даже още по-добър. Герой, който да ни обедини и да ни поведе срещу вълшеблените създания, за да можем най-накрая да ги прогоним от земите си. Тогава няма да има повече отвлечени деца и хората няма да умират заради лошите места, където сме принудени да живеем сега. Бих го сътворила — него или нея — и бих го дала на нашия народ, за да можем да отвоюваме обратно онова, което ни принадлежи по право.