Не. Брам беше прав. Трябваше да направи още един опит. Иначе и до самата й смърт, а може би и след това, щеше да се измъчва от съмнения и угризения. Каквато и да бе истината за живота, който водеше, не си заслужаваше да умира заради нея.
— Хапни нещо — избоботи Брам и подаде на девойката купата със студена супа, която стоеше на масата, откакто Пиперено зрънце се бе опитала да я нахрани за последен път. — Хапни, проклета да си! Не смей да мислиш само за себе си. Ставай, събирай сили спри да се самосъжаляваш.
Момичето погледна към купата и очите й трескаво заблестяха. Да се огъне сега, когато бе толкова близо… Можеше ли да каже със сигурност, че в думите на Брам има смисъл?
Ала слабото пламъче на надеждата, подарена и от ловеца на духове, се оказа онази искрица, която не достигаше на собствената й воля, за да се пробуди към живот. И от тази искрица се разгоря огънят на неподчинението. Нямаше смисъл да се опълчва на Йерофанта със смъртта си; щеше да се бори с него с живота си. Не бе необходимо да разрушава плановете му. Трябваше да го победи в неговата собствена игра. Изход непременно щеше да се намери.
Отрова взе купата и загреба с лъжица от студената супа. Блудкавото вариво й се стори като най-сладък нектар, защото възвърна силите, без които тя не можеше да се бори.
Ловецът на духове приседна отново на ръба на леглото и въздъхна с облекчение, докато гледаше как девойката се храни.
— Много ме изплаши, Отрова — прошепна той. — Много ме изплаши.
— Вярваш ли ми? — попита тихо момичето. — Че всичко около нас е просто една измислена история?
Мустаците на Брам потрепнаха над кривата усмивка, изписала се на лицето му.
— Не вярвам на нито дума от това — отвърна той. — Но зная, че ако се оправиш, тази болест, която ни изяжда, ще изчезне. Повече не ми трябва.
Възстановяването на Отрова протичаше с бързи темпове и след няколко дни тя стана от постелята. През това време болестта, разяждаща замъка на Йерофанта, започна да отшумява като лош сън. Бузите на обитателите му отново поруменяха, те самите възвърнаха радостта си от живота и започнаха да изглеждат доста по-добре. Дори стените станаха по-здрави и отново се превърнаха в предишното несъкрушимо каменно убежище, а бурите се нахвърлиха върху замъка с подновена ярост.
Но освен чудодейното изцеление се случи и още нещо. Всички забравиха за странната болест, както човек забравя за кошмара, когато съмне и от страшните видения остане само спомен. Всеки път, когато Отрова споменаваше за болестта, всички, дори и Брам, се удивляваха и сякаш не разбираха за какво им говореше. Казваха й, че тя още не се е възстановила от собствената си слабост. Приятелите й си мислеха, че се е разболяла от някаква тежка настинка, и се грижеха за нея до пълното й оздравяване. Попиташе ли ги за подробности обаче, те неизменно отклоняваха въпросите й.
И Отрова се отказа да дълбае в тази тема. И бездруго в момента я занимаваха съвсем други неща. Тя обмисляше как да победи създателя на това място; как да надхитри този, който бе измислил целия й досегашен живот. През дългите дни, докато лежеше в постелята си, девойката градеше най-различни планове, а когато ставаше на крака и обикаляше трескаво из стаята, челото й се смръщваше и погледът й ставаше още по-пронизващ.
В крайна сметка се оказа, че няма нужда да се измъчва толкова. Всичко се случи от само себе си. Един ден Чевръстин я обяви за напълно здрава и й съобщи, че Йерофантът е убит.
УБИЙЦИ
Иерофантът лежеше по очи върху голямата книга с кожена подвързия, в която пишеше, когато Отрова го беше видяла за последен път, а мъртвите му пръсти продължаваха да стискат перото. Човек би си казал, че Мелхерон просто е заспал по време на работата си, ако между плешките му не стърчеше ръкохватката на кинжала на Асинастра. Отрова не можеше да откъсне поглед от това оръжие — оръжието, което бе откраднала от повелителката на паяжините, сега бе забито до дръжката в гърба на Йерофанта.
Нямаше кръв. Сякаш раздвоеният връх на кинжала просто я бе изпил до последната капка. Разтворените страници, върху които лежеше, също бяха безукорно чисти и по тях не се забелязваше нито едно петънце от кръв или мастило.
Навън бурята продължаваше да бушува и дъждовните капки барабаняха по големия кръгъл прозорец, заемащ едната стена на помещението. Отрова обходи с поглед останалите присъстващи в стаята. Гаргойлите бяха престанали да пазят вратите, когато се изясни, че господарят им е умрял, но четирима Антикварии с дълги роби стояха на стража около тялото и бдяха никой да не го докосва. Почти всички повелители и повелителки от желаещите аудиенция бяха тук. Мъртвецът бе открит едва преди няколко минути и всички искаха да го видят с очите си. Отрова, Брам, Пиперено зрънце и Андерсен бяха дошли с Чевръстин и поради тази причина никой не ги изгони. Тъмнокосата девойка изпита облекчение, когато не успя да намери Асинастра сред присъстващите.