Връхлетяха я спомени. Дългата черна коса на Джордан и одухотворените й зелени очи. Извитите като лък устни, начинът, по който ухаеше на мандарини, ефирната рокля, която носеше, когато Емили я видя за пръв път на палубата на круизния кораб. Толкова бе хубаво да я целува и да я прегръща, толкова лесно бе да разговаря с Джордан за живота си, за тревогите и страховете си. Но Джордан имаше съмнително минало: ФБР я издирваше, защото беше крала коли, лодки и дори самолет в предишния си живот на лошо момиче. А. я беше издал на полицията, но в последния момент Джордан бе успяла да избяга от ФБР. След това Емили бе успяла да се свърже с нея, но съобщенията й в Туитър бяха подсказали на полицията за тайното скривалище на Джордан във Флорида. Най-лошата част бе, че Джордан обвиняваше за своя арест глупостта на Емили. Но момичето знаеше, че А. — Али — беше подсказала на полицаите за съобщенията в Туитър. Али стоеше зад всичко.
Емили не беше обичала никого така, както обичаше Джордан, нито дори момичето, което бе смятала за Али. Но заради проблемното й минало, Емили не беше споделила с много хора за връзката им. Приятелките й, разбира се, знаеха, както и Айрис, някогашната съквартирантка на Али в Убежището. Но в никакъв случай не можеше да каже на родителите си. Те нямаше да разберат.
Пръстите й трепереха, когато отвори плика. Това е шега, каза си тя. Някой друг й беше писал, преструвайки се на Джордан. Може би писмото беше от самата Али.
Тя разгъна листа хартия.
Скъпа Емили,
Пиша ти от затвора. Отне ми известно време да осъзная чувствата си, но разбрах от телевизията за ужасните ти премеждия. Адвокатът ми също ми разказа за тях. Чувствам се ужасно заради онова, което си преживяла. Освен това разбирам защо толкова отчаяно искаше да се махнеш и защо ме потърси, макар да знаеше, че е опасно. Прощавам ти за онези туитове и знам, че никога не си искала да ме нараниш. Бих искала да ме посетиш тук, ако имаш желание. Трябва да поговорим за толкова много неща. Но бих те разбрала, ако си взела решение да продължиш напред.
Емили прочете писмото три пъти, преди да го осъзнае напълно. Това беше почеркът на Джордан. Стилът на Джордан. Всичко на Джордан. Връхлетя я топла вълна, носът започна да я щипе. Тя бръкна в джоба си, извади телефона и набра номера поправителния център „Ълстър“, който Джордан бе написала в ъгъла на листа хартия. Когато от другата страна се обади жена с изморен глас, Емили заговори с треперлив, тих глас, за да не я чуе майка й.
— Бих искала да си запиша посещение.
После каза името на Джордан. Тя, естествено, бе вписала името й в списъка с хора, които искаше да види. Чувствата, които изпълниха Емили, едва й позволяваха да говори. Това бе невероятно: само допреди десет минути нямаше никаква възможност Джордан да се върне в живота й. Това й донесе чувството на задоволство, от което толкова се нуждаеше.
Емили затвори телефона и се ухили до уши. Но когато телефонът й отново изпиука, тя потрепна, уплашена от точния момент. „ИМАТЕ НОВО СЪОБЩЕНИЕ“, пишеше на екрана.
Сърцето й заби ускорено. Нима Али се беше промъкнала до прозореца й и подслушваше? Но задният двор беше тих и спокоен. Нищо не помръдваше в царевичака; дори по улицата нямаше никакво движение.
Тя погледна телефона си.
„Предупреждение от мобилния оператор «Веризон». Вие сте използвали 90% от мобилния трафик за месеца“.
Емили прибра телефона си и потри лицето си с ръце. Може би останалите бяха прави: Али не ги наблюдаваше.
И може би Емили трябваше да се опита да живее живота си. Трябваше да се опита да се освободи.
5.
Роди се звезда
— Имаш невероятна кожа.
Хана затвори очи, докато гримьорката на име Трикси слагаше руж на бузите й.
— Благодаря ти — промърмори тя.
— И наистина красиви очи — додаде Трикси, а дъхът й миришеше на бонбони виолетки.
Хана се изкиска.
— Да не работиш на комисионни или нещо от тоя род?
— Не. — Чу се силно щракване, когато Трикси затвори пудриерата. — Просто съм откровена.
Беше сряда и Хана седеше в същия снимачен павилион в Западен Роузууд, където заедно с баща си бяха снимали социалната реклама „Не карай, когато си пил“. Сега помещението имаше съвсем различен интериор, милион светлини, кабели и микрофони, и цял тон писатели, режисьори и членове на снимачната група. Това беше третият ден от работата над филма „Изгори докрай“ и те снимаха сцената, в която Спенсър и Ариа получават зловещата картичка за Ямайка от А. Голямата сцена на Хана като Наоми Циглър щеше да започне скоро.