— О, боже. О, боже! — каза тя и разбутвайки стилистите настрани, дотича при нея. — Това си ти! Хана Мерин!
Хана се опита да отговори, но Хейли я сграбчи за ръката и продължи:
— От сутринта искам да те видя, но бях заета с нещо, от което не можах да се откъсна. — Тя завъртя очи и произнесе само с устни: успах се. — Както и да е, страхотно е, че си тук! Харесва ли ти? Добре ли се държат с теб? Ако някой се заяжда, ще му сритам задника.
Хана зяпна изненадано. Публичният образ на Хейли създаваше илюзията за милата, сладка девойка, която живее в съседство, но в действителност тя бе адски слаба, тъмната й коса беше подстригана на пластове и носеше ботуши, стигащи до средата на бедрата й, които Хана не би могла да обуе, без да изглежда вулгарно. И какви бяха тия приказки за сритване на задници?
Хейли се обърна към единия от асистентите на Ханк, приличащ на вампир тип на име Дениъл.
— Хей, Хана разполага ли с няколко минути преди следващата сцена?
— Ами аз все още имам малко работа по нея. — Трикси се приближи с комплекта гримове. — Трябва да й сложа друг цвят руж. — Тя отвори пудриера с розов прах.
Хейли изсумтя.
— Този цвят е ужасен. Тя вече изглежда фантастично. — После хвана Хана под ръка. — Хайде.
Дениъл изгледа странно Хана.
— На твое място бих внимавал — рече той, кокорейки хлътналите си очи.
— О, моля те. — Хейли завъртя очи и поведе Хана през снимачната площадка. — Бога ми, всички, които работят с Ханк, имат влагалища — гръмко й прошепна тя, преди да са се отдалечили достатъчно. Хана погледна извинително Дениъл с надеждата, че той не си е помислил, че тя го е казала.
Двете прекосиха павилиона, изкачиха се по някаква стълба и тръгнаха по тесен коридор, който минаваше над няколко снимачни площадки, пресъздаващи части от круизния кораб. Хейли отвори някаква врата, на която бе поставена табела с името й. Стаята имаше розови тапети, диван във формата на свити червени устни, минихладилник, велоергометър и библиотека, пълна с всякакви списания. Хана погледна към тоалетната масичка, върху която бяха подредени снимките на три различни момчета. Всеки бе по-сладък от предишния. Беше почти сигурна, че е гледала единия от тях в последния блокбъстър на Джейк Гиленхал.
Хейли забеляза погледа й.
— Трите ми гаджета. Прекрасни са, нали?
Хана се намръщи.
— Излизаш и с тримата едновременно?
— Ами, да — отвърна Хейли. Тя измъкна един пакет „Парламент“ от рипсената чанта, която бе оставена върху хладилника. Запали една цигара, тръсна се върху диванчето и издиша син дим. След това протегна пакета към Хана. — Искаш ли?
Хана се поколеба; не беше пушила цигара от времето, когато бяха приятелки с Мона Вандерваал. Тя си взе една, но не я запали.
Телефонът на Хейли иззвъня със зловещата мелодия от „Челюсти“.
— Уф, извинявай — каза тя, поглеждайки към екрана. — Какво искаш сега, мамо? — изкрещя тя в говорителя. Помълча малко, после въздъхна. — Нали ти казах, че лъжат. На кого ще повярваш, на мен, или на него?
Хана тръгна към вратата, защото смяташе, че Хейли иска да остане сама, но тя й махна с ръка, показвайки й с жест, че скоро ще приключи.
— Днес се държиш като истинска кучка — извика тя в телефона. — Психиатърът трябва да ти увеличи лекарствата.
После затвори и се усмихна на Хана.
— Извинявай!
Хана зяпна изненадано.
— Наистина ли беше майка ти?
Хейли сви рамене.
— Понякога се държи ужасно.
Хана примигна учестено. Само ако имаше куража да говори на баща си по този начин.
Хейли дръпна от цигарата.
— И така. Хана Мерин. Гледах всичките ти интервюта.
Хана усети как бузите й се изчервяват.
— Наистина ли?
Хейли сви рамене.
— Трябваше да разбера коя си, след като играя ролята ти. — Тя се наведе напред. — Ти си най-уравновесената от цялата група. И определено си най-готината. Голям късмет извадих да играя теб.
Хана наведе очи. Определено не се беше чувствала уравновесена или готина през последните няколко месеца — през последните две години, всъщност.
— Аз съм онази, която трябва да се чувства късметлийка. Това, че играеш мен, е като сбъдната мечта.
— Наистина ли мислиш така? — Хейли притисна длан към гърдите си. — Колко си мила!