— Моля? — каза най-накрая детективът.
Емили знаеше, че вече няма как да замълчи.
— Али е уредила Робин да убие Джордан — двете се срещнаха сутринта преди Джордан да умре. След това е измъкнала Робин от затвора и я е убила, за да затвори кръга. — Сърцето й биеше силно. Това й звучеше абсолютно смислено. Ето как Али пречеше на Котетата си да се разприказват. Просто ги убиваше.
По линията се разнесе пропукване.
— Простете, но вие говорите за Алисън Дилорентис, момичето, което уби сестра си и загина в онзи пожар?
— Да, същата. — Емили буквално пищеше. — Тя не е мъртва, разбирате ли? Тя е някъде наоколо. Аз я видях.
— Джордан споменавала ли е госпожица Дилорентис, когато разговаряхте? — попита детективът. — Виждала ли я е? И още нещо, което не разбирам — вие твърдите, че госпожица Дилорентис е била в затвора за жени в Ълстър? — Разнесе се шумолене на хартия.
Емили сви ръката си в юмрук. Той нищо не разбираше.
— Разбира се, че Джордан не я е споменавала — тя никога не я е виждала. И не, Алисън не е била в затвора. Робин е била връзката й вътре и Али е успяла по някакъв начин да я измъкне. След това я е убила, за да й попречи да разкаже какво се е случило.
— Значи госпожица Кук е била машината за убиване на госпожица Дилорентис?
Този път тонът на агента не беше въпросителен, а подигравателен. Емили почувства раздразнение.
— Знам как звучи — заяви тя. — Но само помислете малко, става ли? Прегледайте списъка с посетители на госпожица Кук — знам със сигурност, че Али я е посетила във вторник. Прегледайте записите на охранителните камери. Проверете за отпечатъци. Направете нещо. Защото точно сега аз се чувствам адски незащитена. Точно като Джордан. Знаете ли, че дори не видях агент Фуджи или който и да е друг в училището, където ме нападнаха, за да се опита да разбере кой го е направил, щом не е била Алисън?
— Така ли? — Агентът прозвуча разтревожено.
Емили го беше изрекла, без да се замисли, но сега, докато гледаше двукрилата врата на басейна, тя осъзна, че това е чистата истина. Тя беше идвала тук всеки ден, заради часовете по химия, и не беше видяла никой, който да проверява за отпечатъци или да задава въпроси.
В този момент осъзна, че Фуджи не й беше повярвала. Може би беше решила, че Емили си е измислила нападението, за да привлече повече внимание.
В гърлото й заклокочи ръмжене. Тя хвърли телефона си на задната седалка, въпреки че детективът все още не беше затворил. Те не й вярваха. Никой не й вярваше. А междувременно около тях сигурно имаше стотици Котета на Али, които ги наблюдаваха и знаеха всичко. А полицията не се интересуваше. Изобщо. Вече никой не се интересуваше от нищо — не и както Джордан се бе интересувала от нея.
И тя бе почти убедена, че повече нямаше да срещне такъв човек.
25.
Славата причинява странни неща на момичетата…
В петък следобед Хана седеше в караваната си на снимачната площадка и дишаше дълбоко. Телефонът й изжужа. На екрана пишеше „МАЙК“. Когато се обади, той звучеше весело и спокойно.
— Барманът в кафенето на влака ми позволи да си поръчам бира! — прошепна той.
Хана се изкиска.
— Значи ще си пиян на партито довечера, а? — Той щеше да пристигне в Роузууд малко след четири часа, което му оставяше достатъчно време, за да се приготви за благотворителния бал.
— Не-е, само леко замаян. — Майк въздъхна тъжно. — С нетърпение очаквам да те видя, Хана. Какво правиш в момента? Контиш ли се? Правиш се красива?
Хана погледна към сребристата си рокля, която висеше, прибрана в найлонова торба, на закачалката в гардероба. Беше я взела от химическото чистете на път към снимачната площадка, но все още не беше съвсем готова да я облече.
— Тъкмо се канех да започвам — отвърна тя. Беше я страх да каже на Майк за онова, което наистина се канеше да направи, за да не го урочаса. — Ще ти се обадя след малко, става ли? — Тя му изпрати въздушна целувка и затвори.
След това се погледна в огледалото, отмятайки кестенявата си коса през раменете.
— Можеш да говориш с Ханк — прошепна тя на отражението си. — Заслужаваш да бъдеш следващата Хана.
Малко след като Джаред й беше пуснал мухата да се пробва за ролята на Хейли, Хана се промъкнала до гримьорната й и почука тихо на вратата. Хейли я пусна и веднага започна да мърмори колко глупав филм бил „Изгори докрай“.