— Сценарият е тъп — каза тя, хвърляйки вещите си в големи кашони, които беше измъкнала от килера. — Героите са тъпи. Изобщо няма да постигне нищо в бокс офиса. — Тя погледна към Хана. — Не се обиждай.
Хана кимна енергично.
— Точно така — рече Хейли. — Голям тормоз ми беше. Напоследък не съм взимала толкова добро решение за кариерата си. Толкова се радвам, че приключи.
— Ще си намериш нещо друго — додаде Хана.
— Естествено! — изграчи Хейли, вдигайки юмрук във въздуха. — Просто съжалявам, че те оставям тук, скъпа. — След това каза на Хана, че още на следващия ден ще се обади на мениджъра си и ще уреди Хана да отлети за Ел Ей при първа възможност. — Толкова ще се забавляваме — изгука Хейли, хвърляйки купчина рокли в отворения куфар. — Клубовете в Ел Ей са милиард пъти по-добри от смотаняшките барчета в Ню Йорк. А пазаруването? Да умре човек!
Хана беше напуснала гримьорната на Хейли с чувство на задоволство. Хейли си тръгваше и беше доволна, че го прави. Имаше големи шансове още на следващия ден да получи предложение за някой нов филм.
А Хана? Ами може би щеше да успее в спечелването на ролята. Само трябваше първо да попита Ханк.
Но преди да успее да помръдне, телефонът й отново иззвъня. Този път се обаждаше Емили. Хана натисна зеления бутон и се прокашля.
— Какво става?
Емили си пое треперливо дъх.
— Убийцата на Джордан е мъртва.
Хана се намръщи.
— Това добре ли е?
— Разбира се, че не е! — изпищя Емили. — Хана, Али я е убила! Тя кара лудите си фенове да работят за нея, а после се отървава от тях като носни кърпички!
Хана задъвка нокътя на палеца си. Напоследък всеки път, когато чуеше пискливия, налудничав глас на Емили, стомахът започваше да я боли.
— Сигурна ли си, че Али го е направила? — попита колебливо тя. — Има ли някакви доказателства?
Емили въздъхна.
— Щеше да е твърде лесно. Ти просто не разбираш. — Момичето изпъшка и затвори.
Хана погледна телефона си. След това отново набра номера на Емили, но никой не й отговори. Емили наистина ли се беше ядосала? Нима Хана трябва да се съгласява с всичко, без да задава въпроси? Слава богу, че Емили вече се беше съгласила да дойде на бала — така поне щяха да могат да я наглеждат.
След това отново се погледна в огледалото, опитвайки се да прогони притесненията си. Изпъна рамене, излезе от караваната и тръгна към съседната каравана, която служеше за офис на Ханк — Хана беше избрала да го посети следобед, защото знаеше, че тогава няма снимки и той нямаше да е зает.
Пое си отново дъх и почука по вратата. Разнесе се покашляне и Ханк отвори; от тясното, препълнено пространство се изниза миризма на цигарен дим.
— Хана? — каза той, повдигайки изненадано вежди. — Влизай, влизай.
Хана изкачи стълбите и влезе в караваната, в която имаше бюро, скъп на вид кожен диван и няколко награди и грамоти в рамки по стените. Компютърът му бръмчеше и на екрана се виждаше последният сценарий. Бюрото му бе отрупано с листи, нещо, което приличаше на профсъюзни формуляри, няколко чашки от „Старбъкс“ и черно-бели портретни снимки на момичета на възрастта на Хана. Неколцина от тях тя познаваше от различни телевизионни сериали и филми. Знаеше и защо Ханк ги разглежда: опитваше се да намери нова Хана.
— И така. — Ханк седна на стола си и опря ръце върху бедрата си. — Какво мога да направя за теб?
Хана погледна портретните снимки, опитвайки се да не се изнервя от професионалния им вид — тя дори нямаше портретна снимка.
— Бих искала да заема мястото на Хейли като Хана. Искам да играя себе си във филма.
За миг лицето на Ханк запази безизразния си вид и Хана се зачуди дали не е направила огромна грешка. Тя беше аматьорка, глупаво момиче, което бяха взели само заради рекламата. Тези момичета с портретните снимки бяха истински актриси. Но след това Ханк се облегна назад.
— Интересно.
Хана се чу как повтаря репликите, които беше репетирала цяла сутрин.
— Все още не сме заснели много сцени с Наоми, така че ако се наложи да вземеш някой друг заради нея, няма да изгубиш много време. Знам, че съм много зелена в тази работа, но ще работя усилено и няма да ти създавам проблеми като Хейли. Познавам ролята, защото с Хейли си разменяхме реплики, чувала съм всичките ти забележки към нея и мисля, че знам каква героиня искаш да постигнеш. Плюс това струвам много по-малко от тези момичета. — Тя махна с ръка към портретните снимки. — Просто искам да ми дадеш възможност.