— Това ли е твоята изненада?
Хана погледна към екрана. На него се виждаше страницата на Ти Ем Зет. „ЗВЕЗДИТЕ ОТ «ИЗГОРИ ДОКРАЙ» СЕ СБЛИЖАВАТ!“, гласеше заглавието с яркочервени букви. И точно под него се мъдреше снимката на Хана и Джаред, които се целуваха в нощния клуб в Ню Йорк.
Хана усети как кръвта се изтегля от лицето й.
— Т-той ме целуна за една секунда — избъбри тя. — А Хейли ни снима, преди да успея да се отдръпна. Това не…
Майк изсумтя.
— Да бе, да. — Той грабна телефона си от ръката й. — Тогава защо в статията пише, че ти си го целунала? Готова си на всичко, за да спечелиш вниманието на голяма филмова звезда, дори ще изневериш на приятеля си?
— Майк, не!
Тя протегна ръка към него, но той се отдръпна.
— Едно момче от моя етаж ми прати линка, когато се намирах само на петнайсет минути оттук. „Хей, гаджето ти се натиска с някакъв друг пич“. Някои от коментарите твърдят, че ти сама си изпратила снимката.
— Естествено, че не съм! — изкрещя Хана.
— Тогава кой го е направил?
Хана примигна. Внезапно си спомни думите на Хейли. Ще ти го върна. Всичко и стана ясно.
Тя сведе очи. Ако не беше толкова амбициозна, ако не беше искала толкова силно да стане звезда, това нямаше да се случи. Дори не можеше да обвини Али. Сама си го беше причинила.
— Майк, съжалявам — промърмори момичето и по бузите й се затъркаляха сълзи. — Моля те, нека ти обясня.
Майк преметна сака през рамото си.
— Трябва да вървя — промърмори той и тръгна към външния паркинг. За втори път този ден Хана гледаше как някой, когото обича, й обръща гръб и си тръгва разгневен.
26.
Ангелът — или дяволът — инвеститор на Ариа
Бюстието на смарагдовозелената рокля, която Ариа бе облякла за благотворителния бал, се впиваше болезнено в гърдите й и тя носеше неудобни обувки на високи токчета, но когато се огледа в огледалото във фоайето на кънтри клуба, трябваше да признае, че изглежда адски добре. Същото се отнасяше за баща й, който беше облякъл тъмен костюм, и за Мередит, която беше облякла асиметрична рокля и бе затъкнала гардения зад ухото си.
Но онзи, който изглеждаше наистина невероятно, беше Харисън. Той се беше появил в Роузууд по-рано през деня, облечен във втален черен костюм, с огромен букет за Ариа. Сега, когато погледна към отраженията им в огледалото, той плъзна ръка около кръста й.
— Аз, без всякакво съмнение, придружавам най-красивото момиче в залата.
Ариа срамежливо наведе глава и произнесе нещо като „Ох, ти“. Искаше да изпита нещо към него — наистина. Той беше идеален за нея: говореше мили неща, беше любезен и двамата имаха еднакви интереси. Но гърдите й стягаше досадното чувство, че тя трябва да е по-поласкана, по-развълнувана, по-възбудена от великолепния му вид. Ала в момента трудно можеше да открие каквито и да било чувства в себе си, освен обща нервност заради това, че се е върнала в Роузуудския кънтри клуб сред всичките си съученици.
Тя се огледа. Макар че не беше идвала тук от партито, което Мона Вандерваал бе организирала за Хана, след като я беше блъснала кола — в същата онази нощ те бяха открили, че Мона е А. — мястото изобщо не се беше променило. Същите карирани тапети и тежка махагонова ламперия по стените, същите покрити с богато украсени килими подове, и все още миришеше на смесица от пури, червено вино и сметанов сос. В залата вече беше пълно с хора, които държаха в ръцете си чаши с питиета и изглеждаха перфектно в роклите и костюмите си. Върху една маса беше поставена голяма табела с надпис „БЛАГОТВОРИТЕЛНИ БАЛОВЕ — РОУЗУУД“, а край нея бяха подредени снимки и описания на каузите, които подкрепяха. Хората почти не я поглеждаха; повече ги интересуваше да намерят картичките с имената си, които щяха да им покажат в коя зала са разположени местата им. Ариа не можа да не забележи, че всъщност никой не изглеждаше като непривилегирован или проблемен младеж.
— Героинята на деня! — изграчи една жена с руса коса, обилно напръскана с лак, и костюм от туид на „Шанел“. Тя я сграбчи за ръката и продължи: — Казвам се Шарън Уинтърс и към председател на комитета, който организира това парти. Чудесно е, че дойде, Ариа. А сега ела с мен! Разположила съм те най-отпред!
Ариа сграбчи ръката на Харисън и Шарън ги избута през тълпата от хора, покрай огромната зала, където беше разположен бюфетът, към трапезарията, където имаше огромен бар и поне двайсет табуретки. В дъното на залата имаше подиум, а пред него беше разположена дълга маса с четири стола. Хана, облечена в лъскава рокля, която Ариа не беше виждала, вече седеше в единия край и гризеше лакираните си в червено нокти.