После го отблъсна, поглеждайки го с разширени очи.
— Какво правиш? — сопна му се тя.
Ноъл бе останал без дъх и не отместваше поглед от устните й.
— С нас е свършено — додаде Ариа. — Ти сам го каза. Ами онова момиче отвън?
Ноъл я погледна измъчено.
— Не знам какво искам — изтърси той и се стрелна към вратата. Миг по-късно вече го нямаше.
Ариа отново се отпусна на дивана, усещайки пулса си в гърлото. Все още усещаше устните на Ноъл върху своите. Цялото й тяло пламтеше. Част от нея искаше да се втурне след него, но друга я задържаше на мястото й. Ноъл сигурно вече беше при Скарлет, съжалявайки за целувката им. И това по някакъв начин я накара да се почувства още по-зле.
Вратата отново се отвори и Ариа се надигна, с надеждата, че това може отново да е Ноъл… макар да се мразеше заради тази надежда. Но вътре влезе Спенсър, облечена в стил от двайсетте, черна рокля с ресни и голяма чанта тип портмоне. Когато видя Ариа, тя се спря и на лицето й се изписа притеснено изражение.
— Добре ли си?
Ариа примигна. В никакъв случай нямаше да разкаже какво се беше случило току-що.
— Къде беше? — попита вместо това тя.
Спенсър разтърка малко лосион върху дланите си.
— Цяла сутрин се опитвах да разбера кой е Доминик. Обадих се на около петдесетина частни детективи, за да видя дали не могат да помогнат, но те всъщност имаха нужда от двете му имена, за да успеят да направят нещо. Обадих се дори на организацията, която засне дискусията, за да проверя дали са записали имената на всички от публиката. Но все още никой не ми се е обадил.
— Гадна работа — рече Ариа с тих глас. Но мислите й все още бяха насочени към Ноъл. Той я беше последвал тук и я беше целунал. Дали през цялото време беше мислил за нея? Или когато я беше видял в стаята, облечена с роклята, която бе носила на една среща с него, това беше върнало спомените и копнежа?
— Ариа?
Тя се сепна. Спенсър сочеше чантата й.
— Телефонът ти звъни.
Екранът светеше; Ариа бе потънала до такава степен в мислите си, че изобщо не му беше обърнала внимание. На екрана се виждаше номер с код 212. Ариа преглътна и отговори.
— Ариа Монтгомъри? — разнесе се непознат глас. — Името ми е Франк Бренър. Обаждам се от „Ню Йорк Поуст“.
Ариа прокара пръсти през косата си.
— Съжалявам, в момента не мога да давам интервюта.
— О, аз не се обаждам за интервю. — В сериозния му глас се промъкна мазна нотка. — Обаждам се за коментар по номера, който господин Джон Карутърс твърди, че сте му изиграла.
Ариа примигна. За момент не можа да си спомни кой е този господин Карутърс. След това се сети: портретът на Али.
— Моля? — рече тя. — Какъв номер?
— Той твърди, че не е купувал ваша картина. — Гласът на господин Бренър звучеше развеселено.
— Какво?
— Намирал се е в Африка, когато картината е била продадена. Очевидно я е купил някой, който се е представял за негов асистент. Но не е бил истинският му асистент.
Ариа закрачи из малкото помещение.
— Но на мен ми платиха. От сметката на Карутърс.
— Не. Карутърс провери счетоводните си книги. В тях не е отразена тази трансакция. Той твърди, че някой друг е платил и просто е използвал името му. Каза, че никога не би купил подобен портрет — мисля, че точните му думи бяха „крещящ и обезпокоителен“.
Стомахът на Ариа се сви.
— Така ли каза?
— О, да.
Ариа се притесни от веселите нотки в гласа на репортера. Опита се да събере всички парчета от пъзела, но мислите й бяха объркани заради случилото се с Ноъл, а сега и това. Какво ставаше тук?
— Но… защо му е на някой друг да плаща толкова много пари за тази картина и после да заяви, че господин Карутърс я е купил? — попита бавно тя. — Защо не са дали собственото си име?
Смехът на господин Бренър беше остър и леко неприятен.
— Надявах се вие да ми кажете, Ариа. Вярно ли е, че сама сте се обадили и поръчали картината, представяйки се за асистент на господин Карутърс? И сте платили от частната си сметка?
— Разбира се, че не! — извика Ариа. — Не разполагам с толкова пари. А и майка ми разговаря с асистента. Едва по-късно ми каза за продажбата.
Репортерът се засмя.
— Предполагам, че затова ви наричат Малка сладка лъжкиня. Значи мога да напиша, че сте организирали цялата история?