— Не! — Ариа стисна здраво телефона. — Почакайте. Да започнем от начало. Как се е казвал асистентът, който е извършил трансакцията? На чие име е била сметката, от която е платено за картината?
Господин Бренър цъкна с език.
— Мисля, че аз би трябвало да ви задам този въпрос, а не обратното.
— Моля ви, кажете ми! — извика Ариа; вътрешностите й пламтяха. — Да речем, че на мен нищо не ми е известно за тази сметка. На чие име е разкрита? Знаете ли? — Тя имаше усещането, че знае накъде отива всичко. Но искаше да го чуе със сигурност.
Репортерът въздъхна. Разнесе се шумолене от прелистени страници.
— Името е Максин Прептуил — прочете той, заеквайки върху сричките. — Говори ли ви нещо?
Коленете на Ариа омекнаха.
— Повторете го пак?
Господин Бремър го повтори. Тихо, настоятелно жужене се появи в главата на Ариа и тя затвори телефона, без да каже нищо повече. Отпусна се на земята, вперила замаяния си поглед в огромните, леко психеделични рози на килима.
Спенсър седна до нея.
— Ариа! — изсъска тя. — Какво става, по дяволите?
— Максин Прептуил — повтори шепнешком Ариа и стаята се завъртя около нея. Тя познаваше това име — тайното име, с което Ноъл и Али бяха общували, докато тя бе затворена в Убежището.
През цялото време Али е била отговорна за успеха на Ариа. И сега щеше да се погрижи за нейното падение.
27.
Мяу, мяу, мяу!
Спенсър помогна на Ариа да стане от пода и да излезе от тоалетната. В продължение на няколко минути Ариа не можеше да намери сили да върви, затова двете седнаха на една пейка, далеч от шумната тълпа, където Спенсър започна успокояващо да я потърква по гърба. Накрая Ариа й разказа всичко.
— Била е Али — прошепна тя с широко отворени очи. — Тя се е представила за асистентката, която разговаря с майка ми онзи ден в галерията — е, или тя, или някоя от Котетата на Али, за да не разпознае Ила гласа й. А парите са дошли от нейната сметка. Ник разполага с толкова много пари. Сигурно й е оставил известна сума.
Спенсър се намръщи. Не й се струваше честно, че Али разполага със сто хиляди долара, които може просто да подхвърля насам-натам.
— Може би ще успеем да проследим банковата сметка — каза тя. — Това ще ни отведе до нея, нали?
— Или до поредното Коте на Али, което няма да каже нищо — изръмжа Ариа.
Спенсър отново се сети за Доминик. Може би той се е представил за асистента.
— Здрасти.
Грег се беше изправил пред тях, облечен в синьо сако и тъмни панталони в цвят каки.
— Здрасти! — извика Спенсър и скочи на крака. — Т-ти дойде!
Той погледна към Ариа, която сега се беше превила на две и криеше лицето си в шепи.
— Прекъсвам ли нещо? — попита тихо той.
Спенсър приглади полата си.
— Грег, това е приятелката ми Ариа. Ариа, Грег. Запознахме се на събирането.
Ариа вдигна глава и леко стисна ръката му. След това отново се отпусна на пейката, без да каже нищо. Преминаха няколко секунди в неловко мълчание, след което Спенсър каза:
— Ариа, защо да не си вземем малко храна?
— Не — отвърна Ариа с равен глас, вперила поглед право напред. — Вървете. Забавлявайте се. Радвайте се на живота, докато можете.
Спенсър прехапа долната си устна. Миг по-късно се обърна към Грег.
— Ей сега се връщам.
Тя хвана Ариа за ръката и я поведе през тълпата към почетната маса най-отпред; Хана все още беше там и разговаряше с някакъв висок младеж, облечен в скъп на вид блейзър, който сигурно беше кавалерът на Ариа. Но приятелката й поклати глава.
— Знаеш ли къде е баща ми? — попита тихо тя.
— Разбира се — отвърна Спенсър, прегърна я през рамо и я поведе към масата на Байрън и Мередит. Когато видя пребледнялото лице на Ариа, Мередит се притесни.
— Добре ли си? — попита тя.
— Проблеми с момчета — отвърна Спенсър, потупа Ариа по рамото и внимателно й помогна да седне. Това беше идеалното извинение.
Щом Ариа се озова на сигурно място сред семейството си, Спенсър се върна при Грег, който все още чакаше в коридора.
— Да си вземем нещо за хапване — каза тя и го поведе към бюфета. Около двайсетина души се бяха наредили на опашка пред него. Най-отпред една жена, обсипана с диаманти, небрежно изливаше сос за спагети в чинията си. Една от приятелките на майка й, здраво наблъскана с ботокс и изглеждаща вдървена в костюма си на Шанел, взе с пръсти едно канапе с хайвер от сребърния поднос. Понякога, помисли си Спенсър, богатите хора могат да бъдат ужасно некултурни.