Грег се нареди зад нея, но погледът му бързо намери Ариа на масата на татко й.
— Тя добре ли е?
— Разбира се — отвърна бързо Спенсър, грабвайки една чиния и сребърни прибори от купчината. Точно сега не искаше да мисли за Али. — Как беше трафикът? Лесно ли намери мястото?
— Имам Джи пи ес. — Грег извърна глава; очевидно отново търсеше Ариа в залата. — Тя също ли мисли, че Али ви преследва?
Спенсър потрепна при споменаването на името. Посочи към големия супник, опитвайки се отчаяно да смени темата.
— О, тази френска лучена супа е невероятна. Трябва да я опиташ.
Тя подаде една купичка на Грег, но той я улови за ръцете.
— Не съм идиот, Спенсър. Нещо се е случило, нали? — Той се приближи към нея. — Какво има? Искам да помогна.
Спенсър затвори очи. Беше толкова хубаво да чуе как някой друг предлага помощта си, но не искаше да замесва Грег. Ами ако Али тръгне след него?
— Няма нищо — прошепна тя.
— Не е нищо. Свързано е с Али, нали?
Спенсър се огледа предпазливо, но всички накипрени майки и бащи бяха твърде заети с чиниите си, отрупани с глазирана с мед шунка и сьомга, за да обърнат внимание на разговора им. Единственото, което искаше, бяха няколко часа, свободни от Али. Но по начина, по който я гледаше Грег, тя разбра, че той нямаше да се откаже.
Спенсър остави празната купа на мястото й и го хвана за ръката.
— Не мога да говоря тук.
После го поведе през лабиринта от коридори до един малък бар с камина, където тя и Али обичаха да идват след дългите летни дни, прекарани край басейна. Барман беше един възрастен мъж на име Бърт, който често напускаше работното си място и прекарваше продължително време в тоалетната от другата страна на коридора; докато го нямаше, двете тайно си отмъкваха водка или бяло вино. Днес в бара нямаше жива душа, с изключение на непознатия, по-млад барман, който забърсваше чаши от мартини. Той им кимна и отново се загледа в бейзболния мач, който даваха по телевизията.
Тя седна на кожения диван пред игривите пламъци в камината — които не бяха необходими, като се имаше предвид колко топло беше навън — и Грег седна до нея. Спенсър впери поглед в него.
— Али все повече ни приклещва в капан — призна най-накрая тя с тих глас.
Грег примигна.
— Какво имаш предвид?
Спенсър му разказа за убийството в затвора и скандала с Ариа.
— Максин Прептуил е нейното тайно име — каза тя. — Али знае, че ние ще го разпознаем, но никой друг не би могъл. Това е нещо като шифър.
Грег кимна и загрижените бръчки на лицето му изпъкнаха още повече.
— Не можете ли да проследите сметката?
— И аз това предложих. — Спенсър сви рамене. — Предполагам, че можем да опитаме.
Грег я улови за ръката и я стисна силно.
— Но това не е всичко, нали?
Покрай стаята премина шумна група от деца, които носеха балони с надпис „БЛАГОТВОРИТЕЛНИ БАЛОВЕ — РОУЗУУД“. Внезапно тя долови миризмата на хлор от вътрешния басейн и въздъхна дълбоко.
— И този Доминик — прошепна тя. — Той е от Котетата на Али. Сигурна съм.
— Как разбра?
— Просто… знам.
Той стисна зъби и се загледа в огъня.
— Нищо няма да се получи, ако не започнем наистина да разговаряме, Спенсър.
Тя се загледа в дланите си.
— Проследихме Али до един имот на около час оттук. Със сигурност е била там — вътре миришеше на ванилов сапун, което е толкова типично за нея. Но не само това. Почувствахме едно… присъствие.
Очите му се разшириха.
— Тя живее в къща?
— Една стара къща край басейна в дъното на един имот, който семейството на Ник притежава в Ашлънд. Влязохме вътре, но Али не беше там. Затова решихме да следим къщата с камери, които са свързани с безжична връзка. Постарахме се да ги скрием наистина добре, за да не ги открие.
Грег рязко вдигна глава.
— Там има… камери?
Спенсър не знаеше как да интерпретира ужасената му реакция — поставянето на камерите не изглеждаше чак толкова опасно.