— Знам какво си мислите — онова телевизионно творение беше пълен боклук. — Докато говореше, Фелиша дъвчеше дъвка. — Но това ще бъде различно. Ще се прожектира в кината. Със сериозни актьори и страхотен сценарий. И ще снимаме тук, в Роузууд, за да предадем точно атмосферата на случващото се.
— Ха — рече изненадано Хана. Тя никога досега не беше виждала истинско кинаджийско оборудване.
— Както и да е, причината да ви се обадя, сте вие, Хана — каза Фелиша. — Видях ви в няколко реклами на баща ви. Камерата ви обича.
Хана се изчерви. Преди баща й да се отрече от нея, те бяха заснели заедно няколко реклами за кампанията му, включително социалната реклама „Не карай, когато си пил“. Хана не искаше да се хвали, но тя също смяташе, че се е справила отлично.
— Искам да ви предложа да участвате във филма — продължи Фелиша. — Това ще е невероятна реклама за нас — и забавен опит за вас, надяваме се. Виждаме ви в ролята на Наоми Циглър — малка, но въпреки това важна роля. Има голямо участие в сцените на онзи круизен кораб.
Има си хас, едва не изтърси Хана — тя беше преживяла тези сцени. Но изведнъж осъзна какво й бе предложила Фелиша.
— Искате да изиграя ролята й?
— Точно така. Това е вашият шанс да покажете на света, че сте оставили всичко това зад гърба си и вече сте великолепна актриса. Какво ще кажете?
Мислите на Хана препускаха в главата й. Искаше й се да каже на Фелиша, че те не са оставили всичко зад гърба си… но жената сигурно щеше да я помисли за откачена. Дали да не опита? Спенсър винаги е била драматичното момиче, участваше във всички училищни пиеси, запомняше монолозите на Ибсен просто ей така, за удоволствие и по време на гостуванията им с преспиване винаги искаше да правят упражнения по импровизации. Но предложението беше изкушаващо. Дали филмът щеше да има премиера в Холивуд с червен килим? Щеше ли да мине и тя по него?
И въпреки това не беше съвсем сигурна.
— Не знам — отвърна бавно тя. — Трябва да си помисля.
— Всъщност искаме да разберем още сега — каза Фелиша с очевидно нетърпение в гласа. — Хайде, Хана. Ще бъде невероятно преживяване. Режисьор е Ханк Рос. А познайте кой ще играе вас! Хейли Блейк!
Хана зяпна от изненада. Хейли Блейк беше красива, сияйна, адски известна млада звезда, която от години бе завладяла ума на Хана с главната си роля на Кинтана в „Абракадабра“, любимият Дисни сериал на Хана. След това направи няколко убийствено яки тийнейджърски филма. За последно беше водеща на наградите „Тийн Чойс“ и на сцената целуна другия водещ, онзи секси тип от страхотния вампирски филм „Ухапана“. Щом това може да е достатъчно добро за Хейли…
— Предполагам, че мога да опитам — чу тя гласа си.
— Великолепно! — изграчи Фелиша. — Ще ви изпратя подробностите по имейл.
Хана затвори, чувствайки се като в мъгла. Щеше да играе във филм… с Хейли Блейк. Истински филм, с премиера на червен килим. А това означава и участие във филмовите фестивали в Сънданс и Кан, нали? А всичко това означаваше интервюта с Райън Сийкрест и всичките онези хора от Е! Може би дори ще я поканят да гостува във Фешън Пълийс! Нея и Хейли, заедно!
Внезапно бъдещето й се разгърна пред нея, светло и блестящо. За пръв път нещо наистина положително можеше да излезе от целия този кошмар с А.
2.
Мъките на художничката
Ариа Монтгомъри вкара старото потракващо, ръждясало семейно субару на паркинга в Стария Холис, артистичния квартал с неравни тротоари, стари къщи с викториански шик и избуяли градини (в някои от които растеше единствено марихуана). Слънчевите лъчи проникваха през разлистените клони, рисувайки по улицата ярки, широки райета. На една от поляните лежеше детски велосипед, а от другата страна на улицата се виждаше изоставен павилион за безалкохолни напитки с табела, на която пишеше: „САМО ОРГАНИЧНИ СЪСТАВКИ!“.
— Здрасти! — извика Ила, майката на Ариа, когато момичето влезе през вратата на галерията „Стария Холис“, където работеше откакто семейството им се беше върнало от Исландия две години по-рано. Тъмната коса на Ила беше прибрана в разрошен кок и тя беше облякла дълга, прозираща пола и рипсена блуза, която разкриваше мускулестите й ръце. На китката й подрънкваха гривни, а на ушите й се поклащаха огромни тюркоазени обеци. Тя прегърна силно Ариа, излъчвайки силен аромат на масло от пачули. Напоследък Ила много си падаше по прегръдките. Впрочем това се отнасяше и до дългите многозначителни погледи. Ариа имаше усещането, че последната атака на А. беше превърнала майка й в кълбо от нерви.