— Мразя всичко и всеки в Роузууд — прошепна тя, осъзнавайки, че това до голяма степен е истина. С изключение на приятелството й със Спенсър, Ариа и Хана, не й бяха останали никакви други топли спомени, които да отнесе със себе си, когато се махне оттук. Животът й в Роузууд, всички премеждия с А., бяха откъснали години от живота й.
Тя погледна към танцуващите деца, облечени в рокли на Марк Джейкъбс и обувки на Джими Чу. Те не разбираха какво беше преживяла Емили. И сигурно никога нямаше да разберат. Защо те бяха получили такъв щастлив живот? Защо те можеха да обичат, да се смеят и да се забавляват, а нейният живот представляваше просто низ от болезнени преживявания?
Али трябваше да си плати за това.
— Емили? — Госпожа Фийлдс се приближаваше бързо към нея с пламнали бузи. Тя водеше за ръка момиче с късо подстригана коса. — Това е Мелъди. Мелъди, Емили! Познавам майка й! А Мелъди работи това лято в кънтри клуба като треньор по голф на младите девойки и помощник-градинар! — Майката на Емили се обърна към Мелъди и се усмихна обнадеждаващо. — Мисля, че вие, момичета, имате общи интереси.
— 3-здрасти — рече неуверено Емили, раздразнена, че майка й я принуждава точно сега да се сприятелява с някого. Защо, за бога, тя си мисли, че Емили ще иска да се запознае с това момиче? Но след това забеляза как Мелъди я оглежда и погледът й се спира върху деколтето й. Цялото й тяло пламна. Общи интереси. Нима майка й се опитваше да я уреди?
Това бе последното нещо, което щеше да й мине през ума. Тя отстъпи смутено назад.
— Наистина ми е приятно да се запознаем, Мелъди, но сега трябва да свърша нещо.
Лицето на Мелъди посърна.
— Емили! — извика госпожа Фийлдс. Но Емили не се обърна. Тя изтича покрай децата от нейния клас, търсейки изхода. В другия край на залата забеляза Спенсър, която бе застанала на прага на вратата с паническо изражение на лицето. Но точно сега Емили не можеше да отиде при нея. Искаше да остане за няколко минути сама.
Тя откри един тъмен коридор в дъното на кънтри клуба и сви по него. След това се облегна на стената и тежко си пое дъх. Вземи се в ръце, помисли си тя, но имаше чувството, че съзнанието й лети надолу по стръмен хълм към дълбока клисура. Достатъчно бе да погледне очаквателното изражение на Мелъди, за да си помисли: Защо да си правя труда? Али ще съсипе и това.
Пред очите й се появи почервенялото, яростно лице на Алисън, която се беше надвесила над нея в басейна; изпълни я такава ярост, че тя се обърна рязко и заудря по стената с юмруци. Защо не можеха да я намерят? Не можеше ли просто да умре!
В коридора се дочу смях, съпровождан от първите нотки на песента на Лорд „Royals“. Емили се свлече на пода и погледна към видеото от охранителните камери. Там трябваше да има нещо. Но единственото, което виждаше, бяха все същите птички, които кацаха на същите клони, прелитайки покрай прозореца. Все същото проблясване и изпукване в квадратчето, което показваше голямата стая в къщата. Все същите падащи листа.
И тогава тя го осъзна.
Листата прелитаха покрай прозореца по един и същи начин. Това беше свръхестествено — едно кленово листо полита към стъклото, залепя се за него и пада. Толкова ли силно духаше вятърът там? И винаги в една и съща посока?
После забеляза проблясването и изпукването от този ъгъл. Като че ли имаше някакъв модел: проблясване-изпукване, порив на вятъра, залепеното листо, после дълго време нищо. Емили погледна часовника си. Минаха пет минути и поредицата се повтори. Тя отново преброи пет минути. Появи се проблясването, изпукването и листото.
Ръцете й започнаха да треперят. Като че ли видеото беше пуснато на повторение. Беше го виждала по филмите: крадците използваха такива повторения, за да заблудят охраната, после се промъкваха незабелязано в къщата и отмъкваха бижутата. Дали Али не беше направила същото нещо? За разлика от останалите, тази камера показваше вътрешността на къщата. Кога беше започнало това повторение?
— Емили! — Спенсър изтича по коридора с развята коса, дишайки тежко. — Дори не знам как да ти го кажа. Онова момче, с което се срещах? Оказа се, че е от Котетата на Али. И аз му разказах всичко. За камерите. За това, че знаем къде е Али. — Тя потрепна. — И сега той знае. Което означава, че Али също знае.