— Така — прошепна Хана, поемайки си дълбоко дъх. — Да вървим.
Единствените звуци, които се чуваха, бяха хрущенето на чакъла под обувките им и случайното обаждане на някой бухал от гората. Момичетата стигнаха до червената кутия и тръгнаха нагоре по стръмния хълм. Хана изруга под носа си, когато стъпи в една дупка и глезенът й се изкриви. Къщата на семейство Максуел се появи пред тях; лампата на верандата светеше.
— Хайде — каза Спенсър и се втурна напред.
Хана освети с телефона си страничния двор. Светлината отскочи от найлоновото покривало на басейна, след което се отрази от стените на старата къща. Емили протегна ръка пред Хана, за да я спре.
— Предишния път тази лампа не светеше, нали?
И наистина, на втория етаж светеше самотна крушка. Сърцето на Хана заби ускорено. Може би Али беше тук. Това наистина бе краят на всичко.
Хванати за ръце, те бавно се приближиха до къщата край басейна. Когато стигнаха на около десетина крачки от нея, те се поколебаха. Спенсър преглътна с усилие.
— Сега какво, ще влезем ли?
Ариа пристъпи от крак на крак. Хана беше твърде уплашена, за да помръдне. Тогава Емили издърпа ръката си и се изкачи на пръсти до верандата. Наклони се на една страна и дъсченият под изскърца. Хана потрепна, уплашена, че силният звук може да привлече нечие внимание.
Емили надникна през прозореца и се ококори. Сърцето на Хана блъскаше в гърдите й.
— Какво виждаш? — изсъска тя. — Има ли някой там?
Емили се обърна към останалите с призрачно изражение на лицето.
— Не е Али — каза тя с треперещ глас, който ужаси Хана. — Но е нещо.
30.
РАЗЧИСТВАНЕ
Ариа изтича до прозореца и надникна вътре. Първоначално видя само дългите, тъмни сенки в празната стая. Но когато очите й свикнаха с тъмното, тя осъзна, че стаята е много по-различна от последния път, когато я беше видяла — и изобщо не изглежда така, както я показваше записът на камерата. Вътре имаше още една маса. И втори стол, обърнат с краката нагоре. По пода бяха пръснати вестници. На стената беше облегнат един моп, а до него имаше кофа. И по дъските на пода се виждаше нещо. Нещо гъсто и лепкаво, което се просмукваше в дървото.
— Аз влизам! — рече настоятелно Емили.
— Не! — сграбчи я Хана за ръкава. — Ами ако все още е вътре?
— Готова съм за нея — отвърна Емили и издърпа ръката си. — А ако не е, вътре все още може да има някакви улики. Нещо, което ченгетата да използват. Трябва само да намерим косъм или отпечатък. Тогава ще ги повикаме.
Ариа възрази. Всичко това й се струваше ужасно нередно. Внезапно й се прииска да се върне обратно на бала. Дори не беше казала на баща си, че си тръгва. А Харисън? След целувката й с Ноъл тя не бе успяла да го открие в банкетната зала. Дори беше попитала Хана, но приятелката й бе отвърнала, че не го е виждала да си тръгва. Дали по някакъв начин не беше разбрал за Ноъл? Или беше чул новините за подправената сделка с картината и тихомълком се беше изнизал?
Спенсър докосна ръката й.
— Ем е права — рече тя. — Така и така сме тук, по-добре да влезем.
Емили натисна бравата. Тя поддаде лесно и вратата се отвори със скърцане. Разнесе се познатата противна миризма на ванилия и стомахът на Ариа се преобърна. Да не би Али да се обливаше с проклетото нещо?
Момичетата влязоха вътре. Спенсър опипа стената и намери ключа за лампата, но нито една от крушките не светна. Ариа се затътри до масата и се загледа в дървената й повърхност. Тя беше покрита със същата лепкава субстанция като пода. Ноздрите й потрепнаха, усещайки миризмата на нещо кисело и познато. Внезапно тя разбра какво е това. Погледна към останалите и видя ужаса по лицата им, когато постепенно осъзнаха какво виждат.
— Кръв ли е това? — изкрещя Ариа.
— О, господи! — Емили притисна ръце към гърдите си, сякаш се страхуваше да я докосне.
Хана отиде на пръсти до малкия кухненски бокс.
— Тук има още кръв.
— И тук — извика Спенсър откъм килера.
— Чия е тази кръв? — извика Емили.
Настъпи зловещо мълчание. Очевидно всички си мислеха едно и също нещо. Може би тук бе извършено убийство.