Чук.
Емили подскочи. Косъмчетата на тила й настръхнаха.
Чук.
— Какво е това? — прошепна Хана.
Емили си помисли, че всеки момент ще повърне. Звукът като че ли идваше от кухнята. Тя се ослуша напрегнато. След това последва поредица от силни удари; момичетата се разпищяха и се притиснаха силно една към друга. Но тогава Емили осъзна откъде идват звуците.
— Това е ледогенераторът — прошепна тя и посочи към хладилника, който се намираше до вратата на кухнята. Машината беше стара; понякога ледът падаше в кофата на големи парчета и вдигаше силен шум. Чувствайки повече смелост, тя надникна в тъмната стая. Кухненските столове все още стояха до плъзгащата се врата. На плота лежеше чантичката, с която майка бе отишла на партито, и сребърната й закопчалка проблясваше под един самотен лунен лъч.
— Али не е тук — каза Емили, след като се върна при приятелките си.
Ариа потрепна.
— Все още не.
Момичетата се сгушиха под одеялата. Емили се взираше в тъмнината, ужасена и нащрек. Часовете бавно се нижеха. Всеки шум, всяко лекичко изщракване я караха да изпада в паника. От време на време се улавяше, че се унася и бързо се сепваше след прекараните в сън няколко минути. Последния път, когато се събуди, в стаята миришеше силно на ванилия. Една фигура се бе надвесила над нея. Емили примигна учестено. Русата коса на Али висеше да сплъстени кичури пред гърдите й. Очите й бяха хлътнали, фигурата прегърбена.
Емили бързо седна и сърцето й се качи в гърлото. Беше го очаквала, но въпреки това се ужаси.
— Моля те — каза тя, отдръпвайки се назад. После погледна към приятелките си. Невероятно, но те всички спяха. — Моля те, не ни наранявай.
Али повдигна глава и се усмихна.
— О, Ем. Аз не съм ви наранила. Вие наранихте мен.
— Какво? — прошепна Емили. Тя погледна към приятелките си, но никоя от тях не помръдна. — Какво искаш да кажеш?
Усмивката на Али не потрепна.
— Ще видиш. — След това тя прескочи стола, който Емили беше поставила пред вратата на гаража и се измъкна навън. Разнесе се тихо кискане. След това момичето затръшна силно вратата.
Емили скочи и се огледа. Пред прозореца навлизаше бледа светлина. В стаята вече не миришеше на ванилия. Тя прокара ръка по потния си врат. Сънувала ли беше?
Разнесе се нов трясък, но този път причината бе баща й, който отваряше и затваряше шкафовете в кухнята. Хана се размърда до Емили. Ариа се претърколи по гръб. Спенсър рязко седна с ококорени очи.
— Колко е часът? — прошепна тя. — Какво става?
— Вече е сутрин — рече уморено Емили, оглеждайки празната стая. Али бе изглеждала толкова истинска. — И нищо не стана.
Момичетата се спогледаха, примигвайки. Нищо не стана. Това всъщност беше много по-стряскащо, отколкото ако Али беше проникнала в къщата.
— Може би са я хванали — прошепна Спенсър.
Ариа зяпна.
— Може би всичко е свършило.
— Може би — отвърна с треперещ глас Емили. Но тя не спираше да си мисли за думите на Али от съня: Аз не съм ви наранила. Вие наранихте мен.
Това означаваше нещо. Емили просто не знаеше какво.
32.
Всичко е добре, когато завършва добре
Никога досега Хана не се беше чувствала толкова изморена. Предишната вечер бе останала будна до късно, държейки вратата под око, за да е сигурна, че Али няма да нахлуе вътре; това се беше оказало по-изморително от всичко, което беше правила някога. По-лошо от нощта, когато бяха решили, че случайно бяха ослепили Джена Кавана с фойерверк. По-лошо от нощта, в която умря Мона, когато тя не бе успяла да заспи, чудейки се как е възможно най-добрата й приятелка да бъде А. По-лошо от нощта, когато бяха открили трупа на Иън Томас — Хана не можеше да прогони спомена или миризмата от главата си. Днес тялото й се чувстваше така, сякаш бе пробягала няколко маратона. Вложи всичките си сили, за да се прибере у дома, да се преоблече и да се подготви за новата си роля като Хана Мерин.
Докато пътуваше с колата си към снимачната площадка, стомахът й се беше свил на топка. Защо изобщо го беше направила? Тя трябваше да играе Хана, но победата й беше струвала скъпо — беше изгубила Хейли и Майк, а не се знаеше още колко от хората на снимачната площадка щяха да я намразят, когато разберат, че е просто една амбициозна кучка, която обича да забива нож в гърба. Плюс това днес изглеждаше ужасно и със сигурност не й беше до изпълняване на роли — Ханк сигурно щеше да я уволни на място. Дали не трябваше просто да се откаже и да си спести проблемите?