Выбрать главу

Хана избухна в смях.

— Само ако ти се съгласиш да играеш себе си.

— Дадено — отвърна Майк. — Сега ела и ме прегърни, за да се понатискаме няколко часа, преди да си хвана влака за лагера.

Хана изтича при него и падна в прегръдките му, притискайки го силно към себе си. Невероятно. За един миг всичко си беше дошло на мястото. Не можеше ли просто… да си остане така?

В гърдите й разцъфна едно ново чувство. Хана се наслади на непознатото усещане. То бе толкова чуждо, че първоначално тя реши, че дори си няма име.

Но след това го разпозна. Това бе надежда.

33.

Няма лоша реклама

Ариа паркира в една странична уличка в Стария Холис и се огледа. До нея бяха паркирали все същите очукан мерцедес, класически ягуар и яркооранжев фолксваген „Бийтъл“. През голямата викторианска къща от другата страна на улицата, срещу галерията, се виждаха все същите саксии с цветя, а над предната веранда на съседната сграда все така се вееше гей-знамето във всички цветове на дъгата. Кварталът не се беше променил… само Ариа беше различна.

От галерията излезе възрастна двойка, хванати за ръце. Ариа се скри зад храста; все още не искаше никой да я вижда. Не беше готова за това.

Тя отново погледна екрана на телефона си. „МАЛКА СЛАДКА ИЗМАМНИЦА“, гласеше заглавието на първа страница на „Ню Йорк Поуст“. Франк Бренър, репортерът, който й се беше обадил предишния ден, беше писал за фалшивата трансакция, използваща името на Джон Карутърс, като рекламна измама на Ариа. Бренър беше цитирал думите на Ариа „Майка ми прие обаждането, затова трябваше да преправя гласа си“. Освен това заявяваше, че Ариа бе звучала много „ядосано“ по телефона, когато й се бе обадил, очевидно защото „тя беше ужасена, че ся хванали“.

В статията освен това пишеше, че банковата институция проследява източника на парите, намеквайки, че Ариа е използвала нечия сметка. В един нормален свят това щеше да е добре — сметката щеше да ги отведе до Максин Прептуил. Но Ариа знаеше, че Али е твърде умна, за да прояви небрежност; сигурно беше използвала в банката името на Ариа и нейния номер на социална осигуровка. Защото беше изключително подла.

Всичко беше пълна каша. Патриша, агентът на Ариа, й се обади милион пъти, но Ариа не вдигна, защото се срамуваше да проведе неизбежния разговор. Дори не можеше да се накара да изслуша съобщенията й. Имаше и други усложнения. Как щеше да се отрази това на Ила? Майка й бе извършила продажбата; ами ако пресата решеше, че тя е участвала в измамата на Ариа? Ами ако Карутърс решеше да я съди? Щеше ли шефът на Ила да уволни майка й? Ами ако я прогонят от света на изкуството? Ами ако цялата галерия бъде принудена да затвори заради този глупав — и измислен — скандал?

Имаше и няколко есемеса от Харисън. Изпратените предишната вечер бяха загрижени; той се чудеше къде е изчезнала. А от тази сутрин бяха доста предпазливи: Видях статията. Затова ли избяга снощи? Може ли да поговорим? Харесвам те, независимо каква е истината.

Тя погледна към последното му съобщение. Беше много мило от негова страна, че е готов да застане до нея, но работата беше там, че Ариа не го искаше за свой приятел. Вътре в себе си знаеше, че не изпитва нищо към него. Искаше й се да има някакви чувства. Тогава всичко щеше да е много по-лесно. Но такива нямаше.

Тя въздъхна и започна да пише отговор. „Това не е истина, но не мога да говоря за това сега. Честно казано, имам нужда от пространство. Съжалявам. Желая ти успех във всичко“. След това натисна бутона за изпращане. Каква ирония, осъзна тя; есемесът й звучеше точно като думите, които Ноъл й беше казал преди две седмици. Но така или иначе го изпрати, защото трябваше да го направи.

После си пое дълбоко дъх и тръгна по алеята към галерията. Всяка стъпка й причиняваше болка. Тя отвори вратата и потрепна при звука на веселите камбанки. Майка й стоеше до бюрото и разглеждаше някакви документи. Вдигна глава и погледна Ариа право в очите. Бузите на момичето пламнаха. Започва се.

Ила се приближи с танцувална стъпка.

— Познай кой продаде още две картини днес? — изчурулика щастливо тя и размаха два факса под носа на Ариа. — Един купувач от Мейн и някакъв от Калифорния. Парите не са толкова много, колкото получи за картината на Али, но въпреки това поздравления!