Ариа го стрелна с поглед.
— Какво искаш да кажеш с това знам?
Устните му потръпнаха.
— Мисля, че знам кой стои зад нея. Прав ли съм?
Ариа погледна през рамо, но Ила все още беше отзад. После кимна съвсем леко.
— Тя има много почитатели — беше единственото, което успя да произнесе момичето.
Ноъл кимна в отговор.
— Е, надявам се, че знаеш, че аз не съм един от тях.
Ариа си пое дълбоко дъх. Това дори не й беше минавало през ума… а може би трябваше. Али вече го бе манипулирала веднъж. После момичето въздъхна.
— Е, само защото знаеш за това, не означава, че си замесен.
— Надявам се, че и ти не си замесена.
Ариа сви рамене. Нямаше смисъл да му обяснява. Надяваше се всичко да е приключило.
Ноъл пристъпи от крак на крак.
— Липсваш ми. Не спирам да мисля за теб.
Ариа усети буца в гърлото си.
— И аз не спирам да мисля за теб. Но…
Ноъл я прекъсна. Повдигна брадичката й с пръст така, че да го погледне в очите.
— Това не е ли достатъчно, за да опитаме отново? — попита той.
Ариа всмука долната си устна. Кожата на Ноъл миришеше на овесения сапун, който майка му винаги държеше в пералното помещение. И когато погледна към пръстите му, тя осъзна, че познава всеки сантиметър от тази ръка — белегът на палеца му, когато се поряза докато изрязваше тиквата за Хелоуин, как дланите му се напукваха през зимата, загрубялата кожа от обратната страна на дланта му от старо изгаряне, което не си спомняше. Мислеше си, че познава и него — но напоследък я беше изненадал. И то не особено приятно. Как ли ще я изненадва в бъдеще?
Само ако можеше да живее в свят без изненади — без Али, която не спира да се появява, без посланията на злия А., без ужасни тайни, укривани в продължение на години. Но това означаваше, че щеше да изпусне и хубавите изненади, нали? Като типичния роузуудчанин Ноъл Кан, който се беше оказал съвсем не толкова типичен. Или как светът на изкуството я прие, въпреки усилията на Али.
Или как Ноъл се осъзна и поиска отново да се сближат.
Ариа отмести пръстите му от брадичката си. После въздъхна и се наведе напред, както беше правила толкова пъти.
Да, произнесе гласът в главата и, докато се целуваха. Така беше редно. Тя си беше у дома.
34.
Спенсър печели
Зън. Зън. Зън.
Имейлите пристигаха без прекъсване в пощата на Спенсър. Тя взе телефона си за шести път през тази минута и погледна нетърпеливо към екрана в очакване да види нещо свързано с откритията на полицията в къщата край басейна. Беше настроила търсачката на Гугъл за „Алисън Дилорентис“, „Никълъс Максуел“ и дори адреса на имота. Но получаваше само имейли от хора, които пишеха за страницата й, поздравяваха я за участието й във видеоклипа. Предишната вечер организацията беше публикувала изявление в пресата, в което говореше за филма. В него беше споменато и името на Спенсър.
Тя отвори отново изявлението, в което имаше връзка към клип в Ю Тюб. Станете: Младежите говорят; кратък поглед, гласеше заглавието. Спенсър натисна бутона за пускане и изгледа клипа, в който тя и останалите отговаряха на въпроси. Камерата се насочи към публиката, спирайки се върху Грег. Сърцето й подскочи. Представете си какво щяха да направят организаторите, ако научеха, че той е абсолютен насилник от Котетата на Али.
Спенсър написа името му, Грег Меснър, в Гугъл. Появи се страницата във Фейсбук, която тя бе разглеждала толкова много пъти; там пишеше, че живее в Делауеър, но не беше споменато в коя гимназия учи и със сигурност не беше споменат адрес. Спенсър прегледа децата, които му бяха приятели; той познаваше хора от Ню Йорк, Масачузетс, Мейн, Индиана, Калифорния и Ню Мексико. Нито един човек от списъка не беше от Делауеър — дали изобщо живееше там? След това Спенсър се замисли върху разказа му как мащехата му го е предала и тормозила. И това ли беше лъжа?
Възможно бе цялата му самоличност да е измислена, точно както той бе създал Доминик. С лекота можеше да си представи как Грег и Али замислят заедно всичко и се кискат при мисълта, че Спенсър със сигурност ще се върже на номера. Но ето го и въпросът за милион долара: защо Грег изобщо се беше свързал с Али? Заради някакво извратено, психотично страдание? Дали Али му беше обещала нещо?