Спенсър беше толкова ужасена, че запрати телефона си в другия край на стаята. Риза и вратовръзка. Официални мъжки половинки. Татуировка на птица от вътрешната страна на ръката. Това беше Грег.
Тя се изправи и закрачи из стаята.
Какво се беше случило, след като той беше изоставил Спенсър? Може би най-накрая бе отишъл да се срещне лично с Али — и е знаел къде се намира. Все пак беше казал, че я харесва, че е влюбен в нея.
Спенсър рязко спря, осъзнавайки нещо важно. Може би кръвта, която бяха открили в къщата край басейна, беше на Грег. Това бе абсолютно възможно. Али го беше убила, защото Грег бе нарушил най-важното правило на Котетата на Али.
Никога не разказвай за любовните си връзки.
35.
Замисълът
Същата сутрин Емили седеше в спалнята си, поставила кутията на Джордан на леглото пред себе си. Поглади стените й с ръце, мислейки си за онова, което възнамеряваше да направи. След като разгледа нещата, които се намираха вътре, щеше да залепи кутията с тиксо и да я зарови в задния двор. Точно както заедно с приятелките си бяха заровили нещата, които им напомняха за Али.
Не че Емили искаше да забрави за Джордан — нищо подобно. Следващата седмица щеше да има истинско погребение в Ню Джърси и Емили възнамеряваше да присъства. Но погребението й се струваше чуждо и безлично: други хора щяха да застанат на амвона и да изнасят речи за това каква според тях е била Джордан. Никой от семейството й нямаше да познае Емили; никой от тях нямаше представа какво означаваха те двете една за друга. Емили щеше да е просто поредната опечалена, една непозната. Тя имаше нужда да почете Джордан по свой си начин, тук, сама. Заравянето на кутията й се струваше най-подходящия начин.
Емили си пое дълбоко дъх, повдигна капака и махна найлоновата покривка. Най-отгоре лежаха внимателно сгъната тениска и чифт дънки. Емили ги извади и сърцето й се сви от болка, защото те миришеха на Джордан, макар да беше ясно, че са били изпрани. Тя ги притисна към носа си, вдишвайки познатия аромат. Платът беше толкова мек, също като Джордан. Емили прокара пръсти по подгъва на дънките, по копчето на кръста. Болката беше неописуема.
Но тя продължи. Под дънките откри обеците, които се страхуваше, че ще види — малките диамантени топчета, които Джордан бе носила още от първия ден, когато се беше срещнала с Емили. Бяха прибрани в найлонова торбичка и Емили дори не посмя да ги извади. Под тях имаше малка кесийка, която съдържаше известна сума пари, карта-ключ за хотел Мериът и квитанция от Макдоналдс за голямо пилешко меню и малка диетична кола.
Но онова, което се намираше на дъното на кутия, накара сърцето на Емили наистина да спре. Там, сгъната няколко пъти, с оръфани ръбове и намачкана хартия, сякаш е била прана няколко пъти, лежеше картината, която Емили беше дала на Джордан, докато пътуваха с круизния кораб. Беше я нарисувала в канцеларията на кораба; тя представляваше тях двете с Джордан, нарисувани само с чертички как стоят в една лодка и се държат за ръце. Нашето пътуване, беше написала отдолу, а след това бе описала, с думи и рисунки, приключенията им на въжения мост, дългата разходка по уединения плаж и кражбата на лодката в Пуерто Рико за разходка из пристанището. Емили беше нарисувала как двете с Джордан се целуват — първата им целувка — и беше добавила Невероятно!, като беше нарисувала с червено сърце около тях.
Очите й се насълзиха. Малката рисунка беше оцеляла след гмуркането във водата. Беше оцеляла след пътуванията на Джордан на юг и криенето й на различни места. Имаше и още нещо: около първото сърце беше нарисувано второ, по-ново, този път синьо. Сигурно Джордан го беше нарисувала, след като избяга от кораба — мастилото не изглеждаше чак толкова избеляло. Което означаваше, че дори след като Джордан бе решила, че Емили я е предала, тя беше нарисувала сърцето и бе носила рисунката със себе си, а не я беше изхвърлила. Може би тя, също като Емили, бе знаела, че един ден ще се сдобрят.
Сълзите се стичаха по бузите на Емили, замъглявайки зрението й. Тя плака дълго, с конвулсивни хълцания, но това бе катарзис. Накрая, чувствайки се напълно изцедена, тя постави всичко обратно в кутията, с изключение на рисунката, която Джордан беше запазила. Нея залепи отгоре, после вдигна кутията и заслиза по стълбите.