Ариа здраво стисна торбата, но вече беше късно. Фуджи беше видяла. И Емили знаеше, че тя вече си прави най-различни изводи. Които не бяха верни.
Жилите на шията на Фуджи изпъкнаха. Тя погледна през рамо и даде знак на останалите полицаи да се приближат.
— Защото нейната кръв е опръскала цялата къща. И това е нейният зъб. И ние знаем кой е отговорен за това.
— Ние? — Долната устна на Емили трепереше. — З-за какво?
Тя се досети за отговора още преди да го чуе. Методът беше ясен, стратегията толкова прецизна, смела и проста, че я остави без дъх. Къщата край басейна. Записът на камерата. Пристигането им в Ашлънд в точния момент, изчакването да се озоват ужасени на втория етаж. Калпавото почистване с белина, кофата, мопът. А след това зъбът.
Али ги беше натопила. По впечатляващ начин.
Фуджи завъртя очи и произнесе думите, които Емили се опасяваше, че ще чуе.
— Вие знаете, госпожице Фийлдс. За убийството на Алисън Дилорентис.