Сред всеобщото объркване и безизходица това радикално решение — да се откажат от боя, предложено от човек, в чиято войнска храброст не можеха да се съмняват, получи одобрението на голяма част от бароните и най-вече съгласието на краля. Показвайки за лишен път липса на уравновесеност, Луи Х с готовност и признателност се втурна в спасителната пролука, която му бе открил Артоа.
— Братовчеде, вие говорихте мъдро — заяви той. — Небето ни възвестява божието предупреждение. Нека армията се върне, щом не може да продължи напред.
После повиши глас, за да си придаде царственост, и добави:
— Но се кълна пред бога, че ако съм още жив догодина, ще нападна фламандците и няма да има съглашение с тях, додето не се подчинят във всичко на волята ми.
Сега вече единствената му грижа беше да се махне оттук. Конетабълът и Филип дьо Поатие трябваше да проявят голяма настойчивост, за да го убедят да вземе най-необходимите мерки, като остави поне няколко гарнизона по границата с Фландрия; той вече не ги слушаше, духом беше вече заминал.
Разпръсването на армията се оказа изгодно за Валоа. Без особени жертви той бе отстоял славата си на храбрец. Още по-голяма полза извлече Артоа; несъстоялата се война улесняваше кроежите на неговата лига.
Кралят толкова бързаше, че зарази с нетърпението си всички, и на другата сутрин, тъй като нямаха коли и не можеха да изтеглят от калта всичкия инвентар, подпалиха палатките, мебелите и военното снаряжение. Така бе утолена жаждата за разрушение.
Оставяйки подир себе си върху огромно пространство димящи огньове, които все още се бореха с неспирния дъжд, изтощената й изгладняла войска се озова вечерта пред Турне; уплашените жители затвориха град ските порти, но никой не поиска да ги отворят. Кралят потърси подслон в един манастир.
След два дни, на 7 август, той беше в Соасон, където подписа заповедите за прекратяване на военните действия. Натовари Валоа с приготовленията за коронацията и изпрати Филип дьо Поатие в Сен Дени да върне орифламата и да вземе оттам сабята и короната му. Членовете на кралското семейство щяха да се срещнат между Реймс и Троа, за да отидат да пресрещнат Клеманс Унгарска.
Две седмици бяха достатъчни на Луи Вироглавия, за да ознаменува втората си сватба с един безславен и смехотворен поход, който остана известен с името „калният поход“.
VII ЧАРОДЕЙНОТО БИЛЕ
Една лека носилка, теглена от две мулета, пред които подтичваха слуги, влезе в големия двор на дома Артоа на улица Моконсей. От нея слезе Беатрис д’Ирсон, племенница на канцлера на Артоа и придворна дама на графиня Мао̀. Едва ли някой би повярвал, че мургавата хубавица с висока гръд и дълги бедра бе пропътувала близо четиридесет левги за два дена: роклята й беше едва-едва намачкана, лицето й изглеждаше гладко и свежо, сякаш току-що бе станала от сън. Впрочем тя беше спала през част от пътя под меки завивки, полюлявана от движението на носилката. С крачка, наглед бавна, защото беше разтеглена и винаги равна, тя се запъти направо при господарката си. Графинята седеше на масата пред второто си ядене за деня, което й поднасяха късно сутринта.
Готово е, мадам — каза Беатрис и подаде на графинята мъничка рогова кутийка.
Как е дъщеря ми Жана?
С протяжния си, носов глас, винаги леко насмешлив дори когато нямаше повод за ирония, придворната дама отговори, като вметваше между думите си неочаквани паузи:
— Графиня дьо Поатие е добре, мадам… доколкото това е възможно. Пребиваването в Дурдан не й тежи прекалено много… успяла е да спечели на своя страна пазачите. Цветът на лицето й е свеж, само е малко отслабнала; крепи я надеждата… и грижите, които полагате за нея.
— А косите й? — попита графинята.
— Те са едва от една година, мадам… не са станали още толкова дълги, колкото на мъж; но като че ли растат по-гъсти, отколкото преди.
— Може ли да се показва пред хора?
— Забрадена, разбира се… Пък и би могла да носи изкуствени плитки.
— С изкуствени коси не се ляга в легло — рече Мао̀.
Тя изгълта с пълни лъжици останалата супа от грах и сланина и за да посмекчи вкуса й, изпи чаша арбоазко вино. После отвори роговата кутийка и погледна сивия прах в нея.
— И колко ми струва това?
— Двадесет и две ливри.
— Дявол да ги вземе тия магьосници, добри пари вземат за магиите си.