Поатие погледна за миг Мао̀, царствено внушителна под тежките брокатови завеси, драпирани около леглото й.
„Коварна е като лисица и упорита като глиган; без съмнение ръцете й са изцапани с кръв и въпреки това не мога да не изпитвам приятелско чувство към нея… И в жестокостта й, и в лъжите й винаги има зрънце чистосърдечие…“
За да прикрие усмивката, която напираше на устните му, той отпи от позлатената чаша.
Не обеща нищо, не каза нищо определено, защото беше разсъдлив по природа, а и не смяташе, че се налага да вземе бързо решение. Но ако не друго, поне виждаше вече начин да противодействува в Съвета на перовете на влиянието на Валоа, което според него беше гибелно.
Отпи една последна глътка и каза:
— Ще поговорим за всичко това на коронацията, където скоро ще се видим, майко.
И от думата „майко“, която произнесе за пръв път от петнадесет месеца насам, Мао̀ разбра, че е спечелила.
Веднага щом Филип си отиде, Беатрис влезе и огледа чашата.
— Изпразнил я е почти до дъно — каза доволна тя. — Ще видите, мадам… че монсеньор дьо Поатие ще отиде скоро в Дурдан.
— Виждам най-вече — отвърна Мао̀, — че от него ще стане много добър крал… ако се случи така, че загубим сегашния.
VIII СВАТБА НА СЕЛО
Във вторник на 13 август 1315 година18 призори жителите на село Сен Лие в Шампан бяха разбудени от тропота на много коне, идващи от север и от юг по пътищата от Сезан и от Троа.
Първи пристигнаха в галоп интендантите на краля и нахълтаха с цяла дружина щитоносци, домакини и слуги под сводовете на замъка. После се появи голям обоз с мебели и съдове, воден от домоуправители, златари и тапицери; накрая се зададоха, яхнали мулета и пеейки църковни песни, всички свещеници на Троа, следвани на малко разстояние от италианските търговци, които обикновено обслужваха панаирите в Шампан. Църковната камбана заби непрекъснато; след малко кралят щеше да се венчае в Сен Лие.
Селяните започнаха да викат „Слава!“, „Слава“, а жените изтичаха на полето да наберат цветя, за да ги настелят по пътя като за минаването на светото причастие; дворцовите служители пък се пръснаха из околностите и грабеха къде колкото сварят яйца, месо, птици и риба от рибарниците.
По една случайност дъждът беше престанал предната вечер, но времето си оставаше тежко и мрачно; топлината на слънцето проникваше през облаците, но не и лъчите му. Кралските хора бършеха чела, а селяните поглеждаха към небето и предричаха, че още преди вечерня ще се разрази буря. В замъка се чуваха чуковете на дърводелците, комините на кухните димяха, от високо натоварени коли разтоварваха слама и я разстилаха, в залите, за да спят на нея хората от ескортите.
Сен Лие не беше виждал такава глъч и оживление от оня ден в началото на миналия век, когато Филип Огюст бе дошъл тук, да потвърди тържествено предаването на замъка в дар на епископите от Троа. Големите събития ставаха на сто години.
Към третия утринен час кралят, придружен от двамата си братя, двамата си чичовци и своите братовчеди Филип дьо Валоа и Робер д’Артоа прекоси в галоп селото, без да отвръща на приветствията, като изпотъпка нахвърлените по пътя цветя, та трябваше да ги сменят с нови след минаването му.
Конниците изминаха още половин левга и внезапно съзряха, идващ насреща им, кортежа на Клеманс Унгарска.
Кортежът, предвождан от епископа на Троа Жан д’Оксоа, се движеше бавно като тържествено шествие. — Кралят, мадам, ето го краля! — извика Бувил, който яздеше до носилката на принцесата.
Клеманс се подаде навън, за да погледне, и го попита кой от конниците в челото е бъдещият й съпруг. Бувил не можа да обясни добре или пък тя не дочу ясно отговора му и взе за своя годеник граф дьо Поатие, защото той се държеше на седлото с естествено благородство и й се видя най-привлекателният със стройната си, висока осанка. Но ето че на земята скочи пръв по-неугледният ездач и се приближи до носилката. Бувил, вече слязъл от коня си, взе ръката му, за да я целуне, и като подви коляно, каза:
— Сир, ето нейно височество от Унгария.
Едва тогава хубавата анжуйска принцеса видя младия мъж с изпъкнали бледопепеляви очи и безцветно лице, с когото по волята на съдбата и на дворцовите интриги тя щеше да споделя живота му, леглото и властта.
Луи Х от своя страна я гледаше слисан, без да продума дума, та в първия миг Клеманс си помисли, че не му се е харесала.
Тя първа се реши да наруши мълчанието:
— Сир Луи, аз съм завинаги ваша слугиня.
Тези й думи сякаш развързаха езика на Вироглавия.
— Боях се, братовчедке, да не би рисуваният ви портрет, който ми бяха изпратили, да е лъжлив и премного ласкателен; но сега виждам повече прелест и красота, отколкото имаше в изображението.
18
Точната дата на второто бракосъчетание на Луи Х все още е предмет на спорове. Някои автори приемат, че сватбата е станала на 3 август, други на 13-и или дори на 19-и. Същото се отнася и за датата на коронацията, която според различните текстове се колебае между 19, 21 и 24 август. Според сборника с разпоредби на френските крале, отпечатан едва през XVIII век, но чиято хронология съвсем не е сигурна, би трябвало да се приеме, че на 3 август кралят е бил в Реймс, на 6-и и 7-и в Соасон, и на 18-и в Арас. А тъй като се знае, че Луи Х взел орифламата от „Сен Дени“ за похода във Фландрия на 24 юли, фактически е невъзможно, колкото и кратка да е била фландърската експедиция, той да е имал време да се върне от „калния поход“ и да пристигне в района на Шампан преди 10 август.
Авторът се е спрял на датата 13 август, посочена от историка отец Анселм; като най-правдоподобна. Тъй като коронацията не може да не е станала в неделен ден или на голям религиозен празник, ние смятаме, че Луи Х е коронясан или на 15 август, или в неделя, 18 август; от друга страна, знаем, че празненствата при подобен случай продължавали няколко дни, с което се обяснява и колебанието на датите.