И той се извърна към свитата си, сякаш да им покаже колко голямо щастие го е споходило.
После започнаха да представят членовете на семейството. Един благородник с огромно телосложение, облечен в сърма, сякаш отиваше на турнир, прегърна Клеманс и я нарече „моя племеннице“, като я увери, че я знаел още от дете в Неапол; Клеманс разбра, че това е именно Шарл дьо Валоа, човекът допринесъл най-много за сключването на нейния брак. После узна, че елегантният конник, който се поклони и й рече „сестро“, беше по-възрастният от новите й зетьове.
Изведнъж мулетата, запрегнати в носилката, се дръпнаха подплашени встрани; огромна човешка фигура, облечена в червено, чиято глава Клеманс въобще не успя да види, затъмни за миг светлината. Принцесата чу думите:
— Вашият братовчед, месир Робер д’Артоа.
После без повече да се бавят, тръгнаха отново и кралят помоли епископа да избърза напред, за да бъде всичко готово в църквата.
Клеманс бе очаквала, че срещата ще протече другояче. Беше си представяла, че на предварително определено място ще има опънати шатри, че херолди ще надуят тръби от двете страни и че ще й поднесат лека закуска, за да може да поопознае годеника си. Мислеше си също, че венчавката ще стане едва след няколко дни и ще сложи началото на двуседмични празненства с двубои, жонгльори и менестрели, както това беше обичайно при височайши сватби.
Внезапността на това посрещане по тесния горски път и липсата на всякакъв блясък малко я изненадаха. Сякаш случайно бяха пресекли пътя на дружина ловци. Още повече се обърка, когато научи, че ще бъде венчана веднага в близкия замък и щяха да пренощуват там, за да се отправят на другия ден за Реймс.
— Милостиви ми сир — попита тя краля, който сега яздеше до нея, — ще се върнете ли отново на война?
— Разбира се, че ще се върна, мадам… догодина. Ако тази година не преследвах по-надалеч фламандците и ги оставих само със страха им, то е защото не исках да отлагам посрещането ви и нашето бракосъчетание.
Ласкателството беше толкова очебийно, че Клеманс се смути. Изненадите се редуваха една подир друга. Този крал, който беше толкова нетърпелив да я посрещне, че бе разпуснал армията си, сега й предлагаше сватба на село.
Въпреки цветята по пътя и възторга на селяните, замъкът на Сен Лие, малка крепост с дебели стени, потъмнели от тривековна влага, се видя доста мрачен на неаполитанската принцеса. Тя имаше едва един час време, за да се преоблече и да събере мислите си преди церемонията, ако въобще можеше да се говори за такова нещо в стая, където тапицерите още не бяха свършили с окачването на везаните килими, а тутакси довтасалият монсеньор дьо Валоа бръмчеше като огромен златен стършел, решил да осведоми своята племенница в това кратко време за всичко, което трябваше да знае за френския двор и най-вече за особеното място, което той, Шарл дьо Валоа, заемаше в него.
Така Клеманс научи, че макар и да притежаваше всички желани достойнства на съпруг, Луи Х не обладаваше всички нужни качества особено в политиката. Беше податлив на влияния и не умееше да се пази от лоши съветници. В историята с фландърския поход например Валоа смяташе, че Луи не го бе послушал достатъчно, а бе се подвел по съветите на конетабъла и на граф дьо Поатие. Колкото до избора на папа… Нали Клеманс беше минала през Авиньон? Кого бе видяла там? Кардинал Дюез? Ами разбира се, че трябва непременно да бъде избран Дюез… Клеманс би трябвало да разбере защо Валоа бе толкова настоявал и бе маневрирал така умело, за да я направи кралица на Франция; той много разчиташе на нейното благотворно присъствие, на нейната красота и мъдрост, за да помага на краля да управлява добре. Нека тя не се колебае да споделя всичко с него, Валоа, на четири очи. Та не беше ли той най-близкият й роднина в двора поради първия си брак с Маргьорит д’Анжу и не беше ли почти като баща на младия владетел?…
В действителност на Клеманс вече й се въртеше главата от този порой от приказки, от всички тези имена, изговаряни едно през друго, и от възбудата на златовезаната особа, която се суетеше около нея. Премного нови впечатления и едва зърнати лица гъмжаха в главата й. А освен това само след малко щеше да бъде венчана. Тя вярваше в добрата воля на всички и беше трогната от загрижеността на граф дьо Валоа. Но предпочиташе да я оставят на спокойствие, за да се подготви душевно. Такава ли трябваше да бъде сватбата на една кралица?
Събра смелост да попита защо толкова бързат с церемонията.