— Защото Луи трябва да бъде коронясан в неделя в Реймс и той желае бракосъчетанието да стане преди това, за да бъдете на миропомазването заедно с него — отвърна Валоа.
Той не каза обаче, че разходите по сватбата бяха в тежест на короната, а тези по коронацията — за сметка на реймските градски съветници. А след провала на „калния поход“ кралската хазна беше по-празна от всякога. Това беше причината за тази набързо претупана сватба без всякакъв блясък; за предстоящите празненства щяха да плащат жителите на Реймс.
Клеманс Унгарска се поуспокои само когато повика изповедника си. Беше се изповядала вече сутринта, но искаше да бъде съвсем сигурна, че ще се изправи без грях пред олтара. Не беше ли сторила някое малко прегрешение през последните часове, не беше ли проявила липса на скромност, учудвайки се на недотам тържественото посрещане, не бе ли се показала недружелюбна към монсеньор дьо Валоа?
Докато се извършваха последните приготовления, в двора на замъка Юг дьо Бувил се натъкна на месер Спинело Толомей. Капитанът на ломбардците, все тъй подвижен, въпреки шестдесетте години и големия си корем, също заминаваше за Реймс, където му бяха обещани тлъсти поръчки за коронацията. Той осведоми Бувил за състоянието на Гучо, който все още лежеше в марсилската болница.
— Какво му трябваше да се хвърля във водата — изпъшка Толомей. — Колко само ми липсва тия дни! Сега той трябваше да препуска по пътищата.
— Ами на мен, да не мислите, че не ми липсваше през целия път? — отвърна Бувил. — Ескортът похарчи двойно повече пари, отколкото би струвало пътуването, ако Гучо бе водил сметките.
Толомей изглеждаше угрижен. Затворил лявото си око, с увиснала долна устна, той се оплакваше от събитията, от налозите върху продажбите, от надзора над пазарите и от последните мерки, засягащи ломбардците. Всичко това твърде много напомняше разпоредбите на крал Филип.
— А защо ни уверяваха, че всичко щяло да се оправи… Бувил се раздели с Толомей, за да се присъедини към венчалното шествие.
Младоженката бе отведена до олтара от Шарл дьо Валоа. Луи Х трябваше да върви сам, защото нямаше никоя жена от рода, която да замести майка му. Леля му Агнес Французка, дъщеря на Луи Свети и вдовстваща херцогиня на Бургундия, бе отказала да дойде и това беше напълно разбираемо: тя беше майка на Маргьорит. Графиня Мао̀ се бе извинила в последния момент със смутното положение в Артоа; щеше да отиде направо в Реймс за коронясването, на което перският й сан я задължаваше да присъствува. Графините на Валоа и Еврьо, макар и очаквани, също не пристигнаха; стана известно, че са сбъркали пътя и са се отклонили към някакъв параклис Сен Лие, отдалечен на десетина левги и намиращ се в околностите на Реймс.
Бракосъчетанието бе извършено от монсеньор Жан д’Оксоа, носещ митра на главата си. През цялото време на службата Клеманс се упрекваше, че не може да се съсредоточи в себе си така, както би желала. Мъчеше се да устреми мислите си към небето, умоляваше бог да я дари за цял живот със съпружески добродетели, достойнства на владетелка и майчинско щастие; но въпреки волята й нейните очи постоянно се свеждаха към мъжа, чието дишане чуваше до себе си, чието лице едва познаваше и чието легло още тази вечер щеше да сподели.
Всеки път, когато коленичеше, той се изкашляше късо, сякаш това беше някакъв тик; дълбоката бръчка, изрязана около възкъсата му брадичка, изненадваше у един още толкова млад човек. Устните му бяха тънки и подвити надолу в краищата, косите — дълги и прави с неопределен цвят. А когато този човек се обръщаше към нея, я обземаше смущение под погледа на големите му светли очи. Клеманс се учудваше, че вече не изпитва онова безмерно, безусловно чувство на щастие, което я бе обладало при заминаването от Неапол.
„Господи, не позволявай да се покажа неблагодарна за добрините, с които ме отрупваш.“
Но човек не може във всеки миг да заповядва на ума си и Клеманс се сепна при мисълта, че ако й бяха дали да избира между тримата френски принцове, би предпочела граф дьо Поатие. Обзе я голям страх и тя едва не извика: „Не, не искам, не съм достойна!“ В този миг се чу, че отговаря „Да“ със сякаш чужд глас на епископа, който й бе задал въпроса, дали иска да вземе за съпруг Луи, крал на Франция и на Навара.
Първата гръмотевица на очакваната буря изтрещя тъкмо когато надянаха на пръста й една премного широка халка; присъствуващите се спогледаха и неколцина се прекръстиха.
Когато шествието излезе от църквата, навън чакаха насъбралите се селяни по груби ленени ризи и с крака, увити в парцали. Клеманс промълви:
— Няма ли да раздадат милостиня?