— Кенън умира от сърдечен пристъп и никой друг освен вас не вижда това. Емелин влиза в „Къщата на щитовете“ и никой друг освен вас не я вижда. Бриджит е хвърлена през терасата ви, но не помни нищо. А Емелин отива в „Спондюликс“, изпива три питиета, свири на пиано, почиства след вас и нито за миг не влиза в полезрението на тази камера?
Кейлъб поклати глава.
— Не знам какво е правила, след като аз си тръгнах.
— А знаете ли какво друго има на този запис? Ако превъртите назад два часа преди вашата песен и танца там?
— Не.
— Джъстин Холанд. Той излязъл с клиент да вечеря онази нощ. След вечерята се отбил в „Спондюликс“ за питие. Бил сам. Нямахме представа къде е ходил до днес благодарение на вас. Но е седял там петнайсет минути… момент, вие знаете кой е Джъстин Холанд, нали?
— Знам кой е.
— Разбира се. — Гарсия театрално се плесна по челото. — Защото по някаква случайност вие сте го намерили в залива на Сан Франциско на следващата нощ, така ли беше? Или поне така сте съобщили на Кенън, а Хенри ви е подкрепил.
Кейлъб погледна екрана на таблета. На видеото той оставяше свещта на края на пианото. След това излезе от кадър. Понеже се случваше зад кадър, Кейлъб не можеше да го обясни на Гарсия. Но Емелин го прегръщаше там. В този момент тя слагаше палтото му върху раменете му и се притискаше в него. И между двама им нямаше нищо друго освен малко дрехи.
Гарсия избута таблета по-близко до него.
— Колко комплекта данни от пациенти не ви стигат да приложите към молбата си за грант от НИЗ? — поинтересува се Гарсия.
— Какво?
— Говорихме с Джоан Тремонт. Говорихме надълго и нашироко. Тя ви е преследвала да довършите събирането на данни. Трябвали са ви пациенти, които ги боли… но такива, които били склонни да не вземат каквито и да било лекарства.
— Това е вярно. И аз имам данните.
— Само че няма доброволци, готови да се лишат от морфина, който им е нужен. В най-добрия случай има неколцина, склонни да устискат за кратко и след това да ви излъжат. Или такива, които изобщо не страдат от жестоки болки. Така че не разполагате с архив от данни — от НИЗ смятат, че данните ви са недостатъчни.
— Данните са добри. Имам архив.
— Разбира се. Намерили сте хубав начин да ги събирате, нали така? — подсказа Гарсия. — Правите така, че те да не вземат нищо против болката. И им осигурявате много болка.
— Това са дивотии.
— Джоан ни разказа за мострите. Как са започнали да се появяват в лабораторията с пациентски картони от болницата на Асоциацията на ветераните. Със специална доставка, а?
— Имам договор с асоциацията.
— Може би това обяснява купчината празни картони от тази асоциация в онзи дом на смъртта в Сосалито. Епруветките за мостри, иглите — каза Гарсия. — Колко пари стоят зад гранта?
Кейлъб гледаше белезниците си. Заключалките им бяха толкова прости. Можеше да ги отключи за минута, ако имаше нужния инструмент. Върна погледа си към Гарсия, който отговаряше на собствения си въпрос:
— Финансиране за години напред… милиони долари. Така ли е?
Кейлъб кимна.
— Натискът е бил сериозен, предполагам? — попита Гарсия. Беше се подпрял на лакти, изнесен напред. — Много стрес. Не сте знаели дали няма да загубите гранта. Толкова хора са зависели от получаването му. Джоана, Андреа… половин дузина лаборанти.
— Зад всеки, отговарящ за нещо, има хора, които разчитат на него — каза Кейлъб.
— Но не всеки изперква — уточни Гарсия. — Като вас. Само че при вас има специални обстоятелства, нали? Може би дори не е ставало дума за парите. Може би те са били извинението ви за пред вас самия и случилото се е било в известен смисъл неизбежно.
Кейлъб не отговори, но и не отмести очи. Мислеше си за Бриджит и гневния ѝ изблик, когато научи за операцията, която си бе направил. Блъсна го назад и махна ръцете му от раменете си. Изкрещя му, че е лъжец и че през цялото време я е заблуждавал. Чашата беше първото попаднало ѝ подръка и тя я хвърли слепешката с всички сили…
— Доктор Мадокс…?
— Какво?
— Чухте ли последния ми въпрос?
— Опасявам се, че не.
— Отидохте ли в офиса на Хенри Нюком през септември, веднага след операцията си?
Кейлъб кимна.
— Били сте разстроен… и пиян. Всъщност били сте толкова не на себе си, че той си е записал някои неща, след като сте си тръгнали. Казали сте му, че Бриджит ви е притискала, но не сте можели да направите онова, което тя желае. И сте били разтревожени за гранта. Толкова много пари…
Видеоклипът на таблета започна пак от началото. Кейлъб гледаше зърнистото изображение на себе си, полюшването в полумрака, свещта и питието. Не изглеждаше добре. Ризата му се бе измъкнала от панталона, докато бе седял до Емелин, а бледото му лице беше потно. Без звука на пианото движенията му изглеждаха глупави… а дали не беше твърде пиян, за да стои стабилно. И може би мърмореше нещо на себе си. Но ако изглеждаше зле, причината бе, че в картината липсваше контекст. Ако камерата беше изтеглена още метър назад, всичко щеше да изглежда логично.